Основната цел на настоящата Стратегия за партньорство с България е да бъдат подкрепени стремежите на страната за пълна интеграция в Европейския съюз и за сближаване с европейските стандарти на живот. В този смисъл СПБ се съсредоточава върху максималното извличане на ползи за България от членството й в ЕС. Тя има за цел да партнира на страната в укрепването на националните институции и капацитет, за да бъдат изпълнени планираните задачи по членството в ЕС и за повишаване на усвояването на средствата по европейските грантове. СПБ предлага програма, доминирана от знания и консултантски услуги, които се предвижда да бъдат предоставяни във все по-голяма степен чрез платени услуги, допълвани от скромна заемна програма. Нарастването на обема на платените услуги зависи от финализирането на механизъм, който ще позволи на правителството частично да използва безвъзмездно финансиране за техническа помощ от ЕС като допълнение на финансираните от Световната банка знания и консултантски услуги. В съответствие с европейската ориентация периодът на действие на СПБ е съобразен с текущата европейска финансова рамка за 2007 – 2013 г. По време на изготвянето на междинния доклад за напредъка Групата на Световната банка ще реши - след консултации с правителството на Република България - дали настоящата СПБ съответства на следващата европейска финансова перспектива, започваща от 2014 г., и дали има основания за удължаване на срока й.
Стратегията „Европа 2020“ и Националната програма за реформи на България
През март 2010 г. Европейската комисия - изпълнителният орган на ЕС - обяви Стратегията „Европа 2020“ с основна цел излизане от кризата и стимулиране на растежа до края на десетилетието. Новата стратегия заменя приетата през 2000 г. Лисабонска стратегия, която до 2010 г. така и не успя да превърне ЕС в най-динамичната и основана на знанието икономика в света. Оповестена като последица от разгръщането на глобалната криза, Стратегията „Европа 2020“ призовава 27-те държави членки да концентрират усилията си върху три приоритетни области:
• Интелигентен растеж: развитие на икономика, основаваща се на знание и иновации.
• Устойчив растеж: насърчаване на ефективно използваща ресурсите, по-зелена и по-конкурентоспособна икономика.
• Приобщаващ растеж: създаване на благоприятни условия за икономика на високата заетост, осигуряваща социално и териториално равенство.
В съответствие с новите механизми за финансово управление на ЕС България трябва да представи своя собствена Национална програма за реформи (НПР) и да се ангажира с постигането на национални цели, които ще допринесат за постигането на главните цели на Стратегията „Европа 2020“. Като част от европейските механизми НПР също така дава възможност на ЕК и на Съвета да осъществяват надзор върху икономическите политики на държавите-членки. Националната програма за реформи на България 2011-2015* определя средносрочни приоритети, които включват следното:
• По-добра инфраструктура – по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни градове, осигуряващи достъпни услуги и по-добра връзка с по-малко развитите региони, запазване и развитие на българското природно, културно и историческо богатство;
• Конкурентоспособна младеж – намаляване дела на рано отпадащите от училище, повишаване на броя на младите хора с висше образование, насърчаване на младите учени и пълна реализация на потенциала на младите хора в България;
• Най-добрата бизнес среда в ЕС – най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (включително в сферата на НИРД и иновациите), фискална стабилност и членство в Еврозоната;
• По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система и върховенство на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.
* Националната програма за реформи 2011-2015 и Конвергентната програма 2011-2014, и двете приети
The Future of Europe
Externalities and Public Expenditure Theory
Библиотеката съществува