ИПИ Библиотека

За читателите, които още не са се запознали с трудовете на един от най-проникновените умове на Австрия Лудвиг фон Мизес, лекциите, събрани в този сборник, са чудесна отправна точка. Те представят в резюме много от темите, на чието разработване Мизес посвещава живота си и които заемат централно място в "Човешкото действие".

С жив и достъпен език преподавателят Мизес описва как действа пазарният процес, чрез който икономическата свобода мотивира хората да работят, спестяват и инвестират по свой избор. Обяснява как потребителското търсене на стоки и услуги стимулира предприемачите да организират и насочват производството по начин, който най-добре отговаря на нуждите и желанията на хората. Показва как погрешната парична политика и банков надзор от страна на държавата причинява инфлационни бумове и депресии. Изтъква, че социалистическото централно планиране означава край на икономическата рационалност.

Прочитайки тези лекции, читателят ще разбере защо Лудвиг фон Мизес беше един от най-влиятелните застъпници на свободата и свободното предприемачество през ХХ век.

Парите и инфлацията

Един от проблемите, които стоят пред икономиста, е, че езикът на бизнеса се е развил преди икономическата теория и не е много подходящ за обсъждане на икономически проблеми. В някои случаи това води до истински трудности и пример е паричният пазар.
В края на ХVІІІ век британските икономисти откриват т. нар. “паричен пазар”, който се занимава с отпускане на заеми за предприемачите. Термините “търсене на пари” и “предлагане на пари” вече са в употреба, за да означат търсенето и предлагането на заеми. Тези термини са толкова дълбоко вкоренени, че вече не могат да се използват за описание на парични въпроси, т.е. за означаване на търсенето и предлагането на самите пари. Напротив – икономистите оправдано изтъкват, че лихвеният процент и търсенето на заеми не зависят от наличното количество пари. А също и че съществува търсене на пари, на пари в брой, което е независимо от търсенето на заеми. За обикновените хора е трудно да разберат това, дори и след като вестниците започват редовно да пишат за фондовата борса и паричния пазар. И нищо чудно, след като почти всички вестници използват термините “търсене на пари” и “предлагане на пари”, за да описват състоянието на паричния пазар – т.е. пазара на заемите.

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973) – икономист, философ, основател – заедно с Фридрих фон Хайек, на новоавстрийската икономическа школа и един от най-видните нейни представители. Мизес оказва силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение.

Първоначално учи във Виена в интелектуалната традиция на Карл Менгер и Ойген фон Бьом-Баверк, а по-късно– в Женева.

През целия си живот Лудвиг фон Мизес защитава капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949 г.. В него той излага епистемологията и методологията, с които се характеризира австрийската школа: субективна концепция за стойността, методологичен индивидуализъм и праксиология.

След Втората световна война живее в САЩ. През периода 1945-1969 г. е преподавател в Нюйоркския университет.

Мизес не доживява да види интереса към идеите му, който идва след спечелването на Нобеловата награда от Фридрих фон Хайек през 1974 г. Но резултатът от усилията му се вижда дори приживе. Учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “икономическото чудо” . Личният му приятел Луиджи Еинауди като президент на Италия възпира комунизма в страната. Във Франция ученикът му Жак Рюф – съветник на Шарл де Гол – води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар.

Избрана библиография

The Theory of Money and Credit (1912); Теория на парите и кредита

Socialism (1922); Социализмът

Liberalism (1927); Либерализмът

Omnipotent Government (1944); Всемогъщото правителство

Bureaucracy (1944); Бюрокрацията

Human action (1949); Човешкото действие

The Anti-Capitalistic Mentality (1956); Антикапиталистическото мислене