ИПИ Библиотека

Хана Аренд не разглежда тоталитаризма като изолирано явление, сякаш резултат на прищявка, грешка или зла воля. Не тръгва да търси характеристиките му изключително в идеологията, а вижда корените му в предшестващото го състояние на обществото. За разлика от повечето теоретици на тоталитаризма, тя изисква отговорност и от нетоталитарния свят. Тоталитаризмът е феномен на човешкото общество, а не някаква странна болест, не странично явление, затворено в ограничено време и ограничена територия. За Аренд основният въпрос при анализа му не е Какво представлява това?, а Как е било възможно това, което описваме, да се случи?. Какво е тласнало нетоталитарния свят в «стоманения обръч» на тоталитарния терор? Без да се намери задоволителен отговор на този въпрос, не ще бъдем в състояние да разберем и истинската същност на феномена, а с това рискуваме и след края на исторически съществувалите тоталитарни режими тоталитарният рецидив да продължава да витае в демократичното пространство и да ни заплашва. За Хана Аренд феноменът не се изчерпва с национал-социализма и комунизма, той представлява форма на доминиране, която обществата са познали, и носят кодирана в тъканта си потенциалната опасност, която може да бъде отключена от независимо каква нова дълбока криза…

Именно организирането на хората-маси е основата на тоталитарното движение. Двадесети век се характеризира с привличането на широките народни маси към политиката. Германия от времето на Кайзера, както и тази след ноемврийската революция, беше откъсната от народа. (…) Днес в западноевропейските демокрации цари все същото състояние. (…) Виждаме само дебелички, весели и живи ръководещи възрастни господа, облечени във фракове и цилиндри, които имат всички други качества, само не и тези да ентусиазират и водят народните маси.

Хана Аренд

Хана Аренд (Арент) (1906 - 1975) е е сред най-значимите имена от политическата теория на ХХ век. Родена в еврейско семейство в Хановер, Германия. Следва в университетите на Марбург и Фрайбург, а докторат по философия получава в Хайделберг, където учи при Карл Ясперс. През 1933 г. бяга от Германия във Франция. Там работи за емиграцията на еврейски бежански деца в Палестина.През 1941 г. заминава за САЩ. Десет години по-късно става американска гражданка. 

Била е директор по анализите и проучванията на Конференцията на връзките между евреите, главен редактор на „Шокън Букс", изпълнителен директор на „Еврейско културно преустройство" в Ню Йорк, гост-професор в няколко университета, включително Калифорнийския, Принстънския, Колумбийския и Чикагския, както и редовен професор в магистърския факултет на Ню Скул в Ню Йорк. През 1952 г. получава стипендия „Гугенхайм", а през 1954 г. спечелва годишната награда „Артс енд Летърс" на Националния институт за изкуство и литература. 

Хана Аренд е написала „Криза на републиката", „Човечеството в тъмни времена", „Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене". Редактирала е два тома от „Великите философи" на Карл Ясперс.

Отразява процеса срещу Айхман за сп. "Ню Йоркър". Репортажите й по-късно са събрани в книгата"Айхман в Йерусалим", в който се прокарва идеята за баналността на злото.

В класическия си труд "Тоталитаризмът", Хана Аренд разкрива механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.

През 2012 г. Маргарете фон Трота създава филм за Хана Аренд.