Публицистика. Художествена литература

Уолдън. Гражданско неподчинение

Walden or Life in the Woods. On the Duty of Civil Disobedience

Автор(и) : Хенри Дейвид Торо

Издател : Народна култура

Място на издаване : София, България

Година на издаване : 1993

ISBN : 954-04-0066-Х

Брой страници : 320

Език : български

 

  • 0 от 5 звезди

0 гласа, средно: 0 от 5

Резервираната от вас книга ще бъде пазена до 2 работни дни след избраната дата, след което ще бъде освободена за по-нататъшно резервиране. Съгласувайте с работното време на Библиотеката!

Book
Описание на книгата Откъс от книгата За автора

През 1845 г. Торо сам си построява малка дървена къщичка на брега на езерото Уолдън върху земя, която е собственост на Емерсън. Материалите за строежа му излизат 28 долара. Той с радост заживява в колибката си, като се храни с вегетарианска храна и само понякога се отбива в близкото селище за някои покупки и, най-вече, за да поговори с хора. За всичко това се разказва в книгата му „Уолдън”. Животът му сред природата продължава точно 2 години, 2 месеца и 2 дни между 1845 и 1847 г. Влошеното здраве принуждава Торо да се откаже. „Ние сме раса от безволеви хора и нашите интелектуални полети рядко стигат по-високо от колоните на всекидневниците“, пише Торо в главата „Четене“. Сред най-интересните глави на книгата са разказите за срещите му с канадски дървосекач, ирландско семейство заселници, отиването му пеша до Конкорд, а главата „Уолдън през зимата“ се счита за една от най-поетичните зимни картини с думи. Описанието на бобовите му лехи пък вдъхновява по-късно ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс (носител на Нобелова награда, 1923) да напише прочутото си стихотворение „Езерния остров Инисфрий“.

В есето „Гражданско неподчиннениие”, написано през 1849 г. Торо красноречиво излага възгледите си за това какво означава свободен гражданин и гражданско общество. Според Торо, всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи. Изречението „Маса хора водят живот на кротко отчаяние“ се превръща в сентенция, вдъхновяваща борците за свободи от най-различни раси, вероизповедания и партии. Идеята на Махатма ганди за пасивното съпротивление, речите на Мартин Лутър Кинг против расовата дискриминация и дори политиката на Британската лейбъристка партия – всички те са повлияни повече или по-малко от това есе.

Читателски коментари

Няма добавени коментари.