ИПИ Библиотека

По мнението на авторитетното британско издание "Бук Ривю" тази изключителна книга е венецът на произведенията и наблюденията на Уинстън Чърчил върху американската история. Сър Унистън Чърчил е един от най-великите политици на ХХ век. Известен със смелото си ръководство като министър-председател на Великобритания по време на Втората световна война, той е и плодовит автор. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература за своята "История на англоезичните народи", голяма част от която е включена в тази книга. Произведението си Чърчил посвещава "на героичното поколение, обединено от един общ език - английския, което със своята и на съюзниците си смелост и саможертва освободи Европа и спаси света от Хитлер".
Книгата е под редакцията на Унстън Спенсър Чърчил - внук на автора, дългогодишен военен кореспондент на вестниците "Таймс", "Ивнинг Стандарт" и "Дейли Телеграф".

„Тази книга за първи път обединява личните възгледи на Чърчил за американската история – от пътешествията за откриването и основаването на първите колонии на източното крайбрежие през Американската революция и Гражданската война, до момента, в който САЩ се превръщат в мерило за световна сила. Тя съдържа откъси от „История на английски говорещите народи”, четиритомен труд, който той започна да пише в средата на 30-те години, но който поради продължителни прекъсвания завършва едва в средата на 50-те години.
...Нарекох този том „Великата република” – термин, използван от дядо ми с обич, когато говореше за Съединените щати, на които – в най-трудните за Великобритания часове – е възлагал всичките си надежди за спасение и окончателна победа. Посветих тази книга та воините от английски говорещия свят, чийто героизъм и сила на волята през шестте дълги години на войната принуждават нацистка Германия да капитулира безусловно и донася победа на съюзниците.” – Уинстън С. Чърчил, Лондон, 23 април 1999 г.

„Тази книга няма претенциите да си съперничи с трудовете на професионалните историци. Тя по-скоро цели да представи личния ми възглед за процесите, чрез които САЩ са постигнали изключителната си позиция и характер. В нея пиша за събития, които са ми се сторили значими, и го правя като човек, който има известен опит в историческите и изпълнени с насилие събития на нашата съвременност.” – У. С. Ч., Чартуел Кент, 15 януари 1956 г.

Уинстън Чърчил

Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ролята си във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940-1945 и 1951-1955). Бележит държавник и оратор, Чърчил се счита за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания и ключова фигура във Втората световна война. Oсвен това е офицер в британската армия, историк, писател и художник. Той е единственият британски министър-председател, лауреат на Нобелова награда за литература (1953)  и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ (1963).

Чърчил е потомък на херцозите Марлборо. Баща му, лорд Рандолф Чърчил, е харизматичен политик, който служи като министър на финансите; майка му, Джени Джеръм, заема видно място в обществото. Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и Втората бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател.

В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема редица политически и държавни постове. Преди Първата световна война е министър на икономиката, министър на вътрешните работи и военно-морски министър в либералното правителство на Аскуит. По време на войната е военноморски министър, но провала на битката за Галиполи води до неговата оставка. По време на Първата световна война, в качеството си на военноморски министър,  Чърчил яростно се застъпва за привличането на България на страната на Антанта „на всяка цена“. След това служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски мускетари. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, военен министър и министър на военно-въздушните сили. След войната Чърчил е финансов министър в консервативното правителство на Стонли Болдуин през 1924-1929, възстановява златния стандарт (1925), като връща предвоенния курс на лирата. Тази мярка се приема от мнозина за погрешна.

Без да заема държавна длъжност през 30-те и намирайки се в политическа изолация, Чърчил неуморно предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за военноморски министър. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава на този пост до победата.

Известен е с непоколебимата си позиция за борба срещу Третий райх, дори когато германците завладяват почти цяла Европа и през 1940 г. и заплашват да окупират Великобритания. Неговият упорит отказ изобщо да обмисля поражение или компромисен мир изиграва решаваща роля, особено по време на трудните ранни дни на войната, когато Великобритания е сама в активната си съпротива срещу Хитлер. Чърчил особено се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ.

Когато Консервативната партия губи изборите през 1945 г., Чърчил става лидер на опозицията. След края на войната той пръв заговаряпрез 1946 г. за съветската заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на „студената война”. Той е и радетел на обединението на Стария континент.

През 1951 г. отново става министър-председател, до пенсионирането си през 1955 г.

Уинстън Чърчил е сред най-влиятелните политици несамо в британската, но и в световната история.