ИПИ Библиотека

Албанският възел в съвременния Балкански свят е изследователският обект на д-р Антонина Желязкова в монографията й "Албанският национален въпрос и Балканите. Теренни проучвания". Четирите студии, които тя съдържа, бяха публикувани в няколко броя на в. "Култура" от м. октомври 1999 г. до м. юли 2000 г. Обединяването им в общо издание на български език и паралелен английски превод е повече от полезно не само защото значително разширява кръга на читателите му. То се оказа необходимо, тъй като в своя завършен вид монографията предлага една впечатляваща версия за същността и перспективите на албанския проблем в съвременната балканска реалност.
Основната й изворова база са теренни материали, събрани от четири експедиции в Македония, в Косово, в Албания и в Сърбия, включително и в бежанските лагери през 1999 и 2000 г. след военните действия на международната общност в Косово. - Цветана Георгиева

"Трябва да се отбележи още един факт, който за съжаление трябва да се определи също като необичаен, въпреки че теоретично е задължителен за всеки научен проект. Монографията на Антонина Желязкова предлага научния синтез на изследваните проблеми, достигнат след систематизацията на теренния материал и публикуването на анализите, направени от специалисти в два предварителни сборника със статии и студии.
Именно синтезът, направен от Антонина Желязкова, очертава плетеницата, в която се развиват и ще се развиват в предвидимото бъдеще общите тенденции и стимулираните от тях процеси, които се преплитат в албанския възел. Неговата същност тя формулира ясно и категорично още в предговора на монографията си: ""в съвременната албанска етническа общност, разделена на различни кланови, религиозни, териториални и др. субобщности, тече неудържим процес на национална и гражданска идентичност"". Казано накратко, в настоящия исторически момент албанският етнос се превръща в албанска нация. Той е закъснял аналог на различните национално-обединителни процеси, които тъкат историята на Балканския полуостров през последните двеста години във и чрез всичките им етнически, национални, държавни и т. н. напрежения и конфликти. Съвременният албански възел не е някакъв особен, частен случай, а резултат на закономерни движения в албанския, но и в целия балкански свят" - Цветана Георгиева, в. "Култура"

Антонина Желязкова

д-р Антонина Желязкова е директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР).

Завършила е специалност източни езици в СУ "Св. Климент Охридски", специализирала е история на балканските страни, защитава дисертация за история на "Етнорелигиозните промени в някои западнобалкански провинции на Османската империя през XV-XVIII век".

Специализирала в Института за изследване на Изтока в Москва и Ленинград.

През 1987 г. публично се противопоставя на т. нар. възродителен процес. Съучредител на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Един от учредителите на Комитета за национално помирение в края на 1989.

До 1991 г. работи в Института по балканистика към БАН.

От 1990 до 1993 г. е експерт по етнически и религиозни проблеми на президента Желю Желев.

За известен период от време е член на борда на директорите на Американския университет в Благоевград.

Участва в консултативните съвети на Европейския център по малцинствата в Германия и Центъра за изследване на балканското общество и култура в Австрия.

Има множество публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа.

Един от най-добрите познавачи на Турция, балканския ислям и албанския проблем.

През последното десетилетие ръководи и участва в множество теренни изследвания в горещи точки на Балканите.

През 2007 г. беше удостоена с наградата за принос към свободата на духана награден фонд „Георги Василев”.