Михаил Александрович Бакунин (1814-1876) е руски мислител, революционер, панславист, теоретик на анархизма, един от идеолозите на народничеството.
Роден е през 1814 г. в аристократично семейство. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, след което учи философия, превежда на руски Фихте, Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а впоследствие - за Франция и Швейцария.
Участник в революциите (1848) в Западна Европа; предаден от австрийските власти на руското правителство (1851) и затворен в Петропавловската крепост. През 1857 г. е изпратен на каторга в Сибир; избягва през Япония и САЩ в Лондон (1861); сътрудничи на А.И. Херцен. Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация. Член на Първия интернационал (1864); изключен през 1872 г. за разколническа дейност. Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, против одържавяването. Критикува „държавния социализъм“, предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.