ИПИ Библиотека

‛Бунтът на масите“ излиза през 1930 г. след един невиждан културен и революционен подем, свързан с подкопаването на легитимността на старите елити от лудостта на Първата световна война, от еуфорията от различните освобождения. Консервативната погнуса на испанския философ от ставащото до голяма степен отразява страха на една социална група, че губи своята роля в обществото. Ако всеки може да претендира културата да се прави по негов вкус и разбиране, какво ще вършат естетите, ценителите, възпитателите? Какво ще стане изобщо с културата? (Ивайло Дичев)

„Налице е явление, което за добро или зло, е от първостепенно значение в съвременния обществен живот.Това е възкачването на масите на трона на социалното могъщество. И тъй като масите по дефиниция нито трябва, нито могат да направляват собственото си съществуване, а още по-малко да ръководят обществото, това означава, че днес Европа изживява най-тежката криза, която може да сполети народи, нации, култури. В история това се е случвало неведнъж. Образът на тази криза и последиците от нея са познати. Известно е и името й. Нарича се бунтът на масите.”

Хосе Ортега-и-Гасет

Хосе Ортега и Гасет (исп.: José Ortega y Gasset), (1883 - 1955) е испански философ, социолог, есеист и хуманист.

Хосе Ортега-и-Гасет е роден на 9 май 1883 г. в Мадрид, в семейство на представители на либералната буржоазия. Фамилията на неговата майка притежава и издава мадридския всекидневник "El Imparcial". Баща му - дон Хосе Ортега-и-Муниля – е журналист и редактор в същия вестник.

Получава много добро образование в йезуитски колеж, след което следва в Мадридския университет (1898-1902) и защитава дисертация по философия (1904). През 1905 г. заминава за няколко години в Германия, където изучава философия в университетите в Лайпциг, Берлин и Марбург. От 1910 до 1936 г. е професор по метафизика, където освен със собственото си творчество активно се занимава и с популяризиране и издаване на представителите на най-новата немска философия (Шелер, Хусерл, Шпенглер, Фройд и др.).

След края на Гражданската война в Испания Ортега и Гасет е принуден да емигрира първоначално във Франция и Холандия, а след това в Аржентина, където продължава своята идейна борба срещу франкизма. След войната се завръща в Испания и отново започва да преподава философия като професор в Мадридския университет (1945), а няколко години по-късно основава Институт аза хуманитаристика (1948). 

През 1914 г. пише първата си книга - "Размисли за дон Кихот". През 1916 г. е съосновател на всекидневника "El sol". През 1923 г. основава списание и издателството “Revista de Occidente”, оказало голямо влияние  върху развитието на испанската философска мисъл и култура. През 1934 г. публикува книгата "Еn torno а Galileo" ("По повод на Галилей"), а през 1935 г. - "Историята като система".

Хосе Ортега и Гасет е сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея, у нас доскоро беше известен предимно с фундаменталния си труд “Бунтът на масите” (1930). Великолепният сборник от статии и лекции “Мисли за Европа”, писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век, оформя едно напълно завършено и невероятно актуално дори и днес виждане за развитието и възможностите на Стария континент.

Други книги от Хосе Ортега-и-Гасет: „Темата на нашето време” (1923), „Изтощена Испания” (1922), „Дехуманизация на изкуството” (1925), „Към една философия на историята” (1941), „Същност на историческите кризи” (1943).