ИПИ Библиотека

Учебникът си поставя за цел да запознае читателя с науката,която изучава традиционната народна култура на българите.В структурно отношение изложението е разпределено в 6 части.Първата част е посветена на проблеми от общата етнография;обособяването и развитието на етнографията като самостоятелна наука,както и методите,които тя използва;мястото на етнографията сред останалите обществени науки;основни етнографски понятия.Началото и развитието на етнографската наука е проследено във втората част.В третата част авторът проследява етногенезиса и етническата история на българския народ.Специално внимание е отделено на етнографските групи в България.социално-нормативната култура е представена в четвърта част.Тук са разгледани семейството в неговото историческо развитие,родът,селската община и еснафската организация,както и народното обичайно право.Материалната култура е разгледана в пета част.В шеста част авторът се спира на теми от духовната култура:мироглед,народни знания,празнично-обредна система и народно изкуство.Учебникът завършва с изчерпателна библиография,на която авторът се е опрял при написването на учебника.

"Народната приложна живопис е друг художествен занаят, който е бил добре развит в България. Народни майстори са рисували по стените на църквите, по булчинските ракли, по стените на сандъците на железните каруци, върху великденските яйца. Украсата на някои народни жилища чрез правене на перваз от хума също е своеобразна народна приложна живопис (Вакарелски, 1974, 733).
Писаните сватбени ракли (сандъци) са интересни и богати предмети със свое определено място в историята и развоя на българското приложно изкуство (Йорданова, 1974, 71 и сл.).
Най-често върху раклите са рисувани цветя — самостоятелно или букети във ваза, стилизирани дървета и храсти. Почти винаги върху раклите се изписва годината на сватбата или производството на раклата, имената на младоженците или на майстора. Първите възрожденски ракли са внесени от Брашов (Румъния), но по-късно българите започнали сами да ги правят. Центрове на производство и употреба станали Банско, Трявна и Стара Загора.
Рисунките са изпълнявани с блажни бои и отразяват художественото виждане и живописния усет на народния творец. Такъв писан сандък е бил скъп дар за всяка мома, която ще става невяста. В него тя тъкми сватбените дарове. Раклите са заемали централно място в стаята на младоженците."

Николай Колев

Николай Иванов Колев (1940 – 2013) е български етнограф (етнолог). Завършва българска фиология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1965 г., а след това етнология на европейските и извъневропейските народи във Виенския университет през 1965 г., защитавайки научната степен „доктор“ (Dr. Phil.) (1969).

От 1970 г. е преподавател по етнология в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1970 г. - асистент, 1973 г. - ст. асистент, 1974 г. - гл. асистент, 1984 г. - доцент). Курсовете, които води са „Етнология на България“, „История и теория на етнологията“ и курсът пред магистранти „Теренно етнографско изследване“.

Във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1973 г. получава степен „кандидат на историческите науки“ („доктор по история“). Следват специализации в Полша (1975) и Австрия (1981, 1994).

Ръководител на катедра „Стара и средновековна история” (1974), заместник-декан на Историческия факултет (1982-1987), заместник-ректор на ВТУ (1990-1995).

Като гостуващ преподавател чете и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Виенския университет, университета в Грац (Австрия), Университет в Йена (Германия), Мюнхенски университет.

Извършва теренни изследвания в Украйна сред бесарабските българи (1994). Участва и в съвместен проект с Университета в Монпелие, Франция (2001).

Автор е на над 100 публикации в областта на българската етнология. Значими приноси има в проучването на традиционния транспорт и търговия, на празнично-обредната система на българите по цялата етническа територия.