ИПИ Библиотека

В "Българската сметна палата. Щрихи от нейната история" с журналистически поглед (друг поглед засега няма!) се проследяват дискусиите по приемането на законите за Сметната палата от 1880 г. до наши дни (разбира се, без последния от края на 2010 г., защото ръкописът на "съчинението" вече бе предаден за печат до края на ноември), разказва се за интересни случки и събития, за нейни ръководители и служители, за засегнати от решенията й. Накратко - от книгата бликат пъстри струи от миналото и настоящето й. В нея най-важни са докуменираните събития, събраната фактология. Всичко това в повечето случаи излъчва самооценки, които си правят нейните "герои", самооценки, чрез които се извайва обликът на времето, на преживяваните години. А дали намерението на автора тази върховна независима контролна институция да бъде представена колкото се може по-разбираемо и по-достъпно за възприемане от неспециалиста е осъществено? Отговор на въпроса могат да дадат най-вече читателите.

„Любопитен щрих от книгата е фактът, че на родоначалника на българската етнография Димитър Маринов, един от най-интересните представители на българската възрожденска интелигенция, му обещават назначение във Върховната сметна палата, но той се разминава с него...
Находка за автора е и "откритието", че макар и за кратко време докладчик във Върховната сметна палата е бил Спиро Гулабчев, общественик, публицист и издател, основател на сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България. Както се казва, невероятно, но факт - човек, изповядващ философията, която отрича всяка власт, най-вече държавата, изкарва прехраната си във върховен държавен орган, където няма място за абсолютна свобода на индивида, където се изисква строго спазване на законите, сиреч на правилата, по които държавата се движи и функционира.” - в. „Дума”, 03.01.2011 г.

Митко Божков

Митко Божков е журналист, започнал професионалната си кариера в пернишкия вестник „Димитровско знаме”, по-късно окръжен кореспондент на „Работническо дело” в Перник – за времето си най-младият кореспондент. През 1979 г. вече е в София като редактор и ръководител на отдели на вестника. След 1989 г. продължава във в. „Дума”, когато негов главен редактор е големият български публицист Стефан Продев.

От 1995 г. е в пресцентъра на Народното събрание, а от 1997 г. – в пресслужбата на Сметната палата, в дирекция „Връзки с обществеността и издателската дейност”.

Неговото име стои под много публикации от различни журналистически жанрове. Съавтор е на излязлата през 2004 г. Книга „Дивотино – диво, свидно, жизнено”, посветена на родното му село.