ИПИ Библиотека

Всички свободомислещи хора са съгласни, че бюрокрацията е зло. Но повечето хора използват думата „бюрокрация” доста произволно. Как можем да осъждаме бюрокрацията и бюрократите, след като не знаем дори значението на тези термини?
Бюрокрацията парализира стопанската дейност и понижава производителността на труда.Тя е пропита от злостна омраза към частното предприемачество и свободната инициатива. Бюрократите се размножават и полагат всички усилия да ограничат свободата на действие на обикновения човек. Съгласявайки се с това, Лудвиг фон Мизес доказва, че бюрокрацията е последица и симптом на явления с много по-дълбоки корени.
Няма значение дали неизброимите нормативи, регламентиращи всеки аспект на стопанската дейност на гражданите, са приети като закони от парламента или са сътворени от държавна служба, на която законът е дал съответните правомощия и средства. Това, от което всъщност се оплакват хората, критикуващи брокрацията е самият факт, че държавата им е поела курс към тоталитаризъм
Как бюрокрацията да работи за управляваните, без да се превърне в тирания на управниците – отговорът ще намерите в този класически труд.

„В този встъпителен раздел ще се спрем на едно от най-честите оплаквания, свързани с нарастващата бюрократизция на бизнеса. Мнозина твърдят, че бюрократизацията се дължи на „липса на умело и ефективно ръководство”. Това, от което се нуждаем, са „ръководители с творческо мислене.”

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973) – икономист, философ, основател – заедно с Фридрих фон Хайек, на новоавстрийската икономическа школа и един от най-видните нейни представители. Мизес оказва силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение.

Първоначално учи във Виена в интелектуалната традиция на Карл Менгер и Ойген фон Бьом-Баверк, а по-късно– в Женева.

През целия си живот Лудвиг фон Мизес защитава капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949 г.. В него той излага епистемологията и методологията, с които се характеризира австрийската школа: субективна концепция за стойността, методологичен индивидуализъм и праксиология.

След Втората световна война живее в САЩ. През периода 1945-1969 г. е преподавател в Нюйоркския университет.

Мизес не доживява да види интереса към идеите му, който идва след спечелването на Нобеловата награда от Фридрих фон Хайек през 1974 г. Но резултатът от усилията му се вижда дори приживе. Учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “икономическото чудо” . Личният му приятел Луиджи Еинауди като президент на Италия възпира комунизма в страната. Във Франция ученикът му Жак Рюф – съветник на Шарл де Гол – води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар.

Избрана библиография

The Theory of Money and Credit (1912); Теория на парите и кредита

Socialism (1922); Социализмът

Liberalism (1927); Либерализмът

Omnipotent Government (1944); Всемогъщото правителство

Bureaucracy (1944); Бюрокрацията

Human action (1949); Човешкото действие

The Anti-Capitalistic Mentality (1956); Антикапиталистическото мислене