Кооперативна еврейска банка „Геула” е регистрирана на 21 март 1921 г. по инициатива на адвокат Леон Коен. Тя трябвало да обслужва с кредит предимно бедното еврейско население в България – тези евреи, за които всякакъв кредит бил почти недостъпен другаде. Така се ражда стожерът на еврейския кооперативен кредит в България – банка „Геула”, която продължава да функционира до 1951 г. Мисията на „Геула” е да предостави кредити на базата на привлечените в нея средства от спестяванията на членовете й, без да използва кредити отвън. Това е основата на нейната институционална и финансова независимост – да раздава кредити на евреи, чиито източник са самите те. „Геула” е кооперация, в която чрез „взаимопомощ, спестовност и солидарност” са подпомогнати дребните еврейски предприемачи. Предимството на „Геула” при българските условия е формата й на популярна банка. С това тя не само е близо до стопанската дейност на членовете си, а стопанската им дейност е „вътре” в нея, въпреки че е чисто банков институт. „Геула” е дело на етническо малцинство, изключващо съдействие от държавата, разчитащо само на себе си. Такива и подобни структури са създавали и развивали нова България и върху тях се е крепяла неформалната, но същностната й държавност.
"Банка "Геула" е институционална форма на финансова самоорганизация на евреите в България. Тя е националноопределяща банка за еврейското население в страната.
"Геула" е създадена през март 1921 г. от евреите-ционисти, членове на организацията “Теодор Херцел” в София. Тя започва съществуването си като продължител на дейността на основано по-рано (1911 г.), но нефункционирало еврейско кредитно дружество – “Юнион”. По форма е кредитна кооперация – популярна банка, регистрирана по Закона за кооперативните сдружения в България.
Активът на предшествувалото я дружество в размер от 50000 тогавашни лв. е разделен между бившите му членове под формата на дялове, с което е поставено началото на “Банка “Геула” – еврейско народно кооперативно дружество”. В началото има само 48 членове. ""Геула"" е кредитна кооперация от типа Шулце-Делич, при която териториално-отрасловата районизация на кредитирането е трансформирана в национално-анклавна.
Мисията на "Геула" е да предоставя кредити на всички среди от еврейското население на базата на привлечените в нея средства от спестяванията на членовете й, без да използува самата тя кредити от вън – само на основата на собствените му ресурси. Това е основата на нейната институционална и финансова независимост. Тя е чисто еврейска банка, която раздава кредит само на евреи, чиито източник са самите те.
Българската държавна администрация допуска до 1941 г незаконосъобразеност на някой положения на устава на "Геула" със законодателството и не се намесва в работата на банката."
Нинел Кьосева
доц. Нинел Нешева-Кьосева е преподавател в Нов български университет, департамент “Икономика и бизнес администрация”. Тя е завършила история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и счетоводство и контрол в УНСС.
Доцент Кьодева е член е на международната Асоциация за нова институционална икономика и CSEAR (Международната асоциация за изследвания по социално и екологично счетоводство), създадена и ръководена от проф. Робърт Грей.
Нинел Кьосева е автор на монографии върху паричните кризи в България, изследване на еврейската банка в България “Геула”, финансовите кризи, екологичния мениджмънт от гледна точка на екологичната отчетност
От 2007 г. чете лекции в Университета на Болоня и Факултета по икономика в Римини върху методите на ценообразуване при “стоките от общ интерес”, социалната и екологична отчетност и моделите на устойчива отчетност.
Доцент Кьосева е член на Българската макроикономическа асоциация и одобрен консултант по програмите ФАР на Европейския съюз.