ИПИ Библиотека

Тази книга е анализ на икономическите заблуди, които са толкова разпространени, че са станали почти общоприети. Днес обаче в света няма правителство, чиято икономическа политика да не е повлияна, ако не и изцяло определена, от приемането на някои от тези заблуди. Най-късият и сигурен начин да се разбере икономиката, е дисекцията на тези грешки и особено на основната грешка, от която те произлизат.
Урокът на Хазлит е, че когато анализира едно икономическо предложение, човек трябва да проследи не само непосредствените резултати, но и резултатите в дългосрочен аспект, не само първичните, но и вторичните последствия и не просто ефекта върху някоя специална група хора, но ефекта върху всеки човек. Хазлит вярва, че неуспехът да се прилага тази поука е най-честият източник на икономически грешки.
Целта на този труд е да покаже, че много от идеите, които сега минават за блестящи открития и постижения, са всъщност възкресени древни грешки - поредно доказателство на сентенцията, че тези, които не познават миналото, са обречени да го преживеят отново.

Първа част

УРОКЪТ
Икономиката приютява повече заблуди от която и да е друга област на човешката мисъл. Това не е случайно. Свойствената на предмета трудност при всички положения би била значителна, но се подсилва хилядократно от един фактор, който не влияе при физиката, математиката или медицината – а именно преднамерената защита на себични интереси. Макар че различните групи хора имат някои общи икономически интереси, всяка група има, както ще видим, и интереси, противоположни на тези на всички други групи. Докато някои политически програми в крайна сметка биха облагодетелствали всички, други биха донесли полза на една група за сметка на всички останали. Групата, която би спечелила от тези програми, бидейки пряко заинтересована, ще се застъпва за тях благовидно и настоятелно. Ще наеме най-добрите умове, които могат да се купят с пари, и те ще посветят цялото си време на защитата на интересите й. И накрая тази група или ще убеди общественото мнение в своята правота, или ще постигне такава бъркотия, че ясното мислене по въпроса да стане почти невъзможно.
Хенри Хазлит"

Хенри Хазлит

Хенри Стюарт Хазлит (1894-1993) е известен и влиятелен представител на австрийската традиция на Лудвиг фон Мизес–Фридрих Хайек–Мъри Ротбард, журналист, литературен критик, икономист, философ, «икономическата съвест на нашата страна и нация» според Лудвиг фон Мизес.

Започва журналистическата си кариера през 1913 г. в „Уолстрийт Джърнъл”. В периода 1934-1946 г., когато е член на редколегията на „Ню Йoрк таймс”, пише известните си редакционни коментари, в които остро осъжда социално-икономическата политика на „новия курс”.

Автор и редактор на редица книги, най-известната от които е „Икономиката в един урок” (1946), която извлича изводите си от принципа на Фредерик Бастиа, представен в най-известният му софизъм „Това,което се вижда, и това, което не се вижда”.

Пак през 1946 г. Хазлит се съгласява да помогне на Леонард Рийд в организацията на Фондацията за икономическо образование и става неин вицепрезидент. През 1947 г. по покана на Фридрих фон Хайек, взима участие в организационното събрание на обществото „Мон Пелерин” в Швейцария, а от печат излиза книгата му «Will Dollars Save the World?», в която подлага на жестока критика Плана Маршал.

Заедно с журналиста Джон Чембърлейн  през 1950 г. основава и редактира списанието «The Freeman», което излиза два пъти в месеца, а през 1950-1952 г. е негов главен редактор. По-късно, когато поради финансови трудности списанието се обединява с тримесечното издание на Фондацията  за икономическо образование - «Ideas on Liberty» в ново ежемесечно списание  «The Freeman: Ideas on Liberty», Хазлит продължава да сътрудничи на новата редакция.

Нюйоркското издателство «Appleton» публикува през 1951 г. единственият роман, който Хазлит написва - «The Great Idea», а през 1952 г. той е издаден и в Лондон със заглавие «Time Will Run Back».

Основният икономически труд на Хенри Хазлит «The Failure of the „New Economics“ излиза през 1959 г. В него той критикува глава по глава основния трактат на Джон Мейнард Кейнс, неговия magnum opus — „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“. Критиката на кейнсианството Хазлит продължава и през следващата година, когато под негова редакция излиза сборник със статии на известни икономисти, озаглавен «The Critics of Keynesian Economics».

Основният философско-етичен труд на Хазлит - «The Foundations of Morality» — е отпечатан през 1964 г.

През целия си живот, със своята активна дейност Хенри Хазлит отстоява принципите та свободата и индивидуализма, подлагайки на системна, последователна критика държавното регулиране, инфлацията и изграждането на „държава на всеобщото благоденствие”.

Изключително трудоспособен и плодотворен автор, Хазлит написва два трактата по икономика, етика и философия, един роман, трилогия с литературна критика, шестнайсет други книги и огромно количество статии в сборници, статии, коментари и рецензии. Не трябва да се забравя и работата му като редактор.

По неговата собствена оценка през своя живот той е написал над 10 милиона думи, което прави 150 тома събрани съчинения.

През 1997 г. Крис Уайтън основава фондацията „Хенри Хазлит”, която активно разпространява либертарианските идеи особено чрез сайта си  Free-Market.Net.