ИПИ Библиотека

„Капиталът. Критика на политическата икономия.“ известен и като„Капиталът“, е обширен трактат в три тома върху политическата икономия, написан от Карл Маркс и редактиран от Фридрих Енгелс.
Книгата е критически анализ на капитализма.
Единствено първият том е публикуван приживе на Маркс, през 1867 г., останалите два тома са издадени от Енгелс по бележките на Маркс. „Критика на политическата икономия“ - една от ранните работи на Маркс, е почти изцяло включена в „Капиталът“. Самите бележки на Маркс в подготовката на писането на „Капиталът” са публикувани години по-късно под заглавието „Към критика на политическата икономия”

„Една нация може и трябва да се учи от друга. Дори когато едно общество намери пътя на естествения закон на своето развитие – а крайната цел на това съчинение е да разкрие икономическия закон на движението на съвременното общество, - то не може нито да прескочи естествените фази на развитието, нито ад ги отстрани чрез декрети. „ – К. Маркс, из предговора към първото издание, 1857 г.

Карл Маркс

Карл Хайнрих Маркс (5 май 1818, гр. Трир, Прусия – 14 март 1883, Лондон) е световно извесетн германски философ, социолог, икономист, политически  журналист и обществен деец. Диалектическият исторически материализъм във философията, теорията за добавената стойност в икономиката и теорията за класовата борба в политиката се признават за принос в развитието на човешката мисъл.

Маркс, заедно с Фридрих Енгелс, е организатор на Първия интернационал.

През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в университетите в Бон и Берлин. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд "Немска идеология" (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича "диалектически материализъм". В "Светото семейство" (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В "Нищета на философията" (1847 г. )

 Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава "Нов Рейнски вестник", след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до т. нар. "исторически материализъм". От т. нар. материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото класа. Това ще се постигне чрез т. нар. класова борба. Основното му икономическо произведение е "Капиталът" (I т. - 1867 г., II и III т. - 1884 г., под редакция на Фридрих Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала - принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическо производство и присвояване от собствениците.