ИПИ Библиотека

Книгата е пътуване из икономическата култура на първия български капитализъм, оформяла се от Освобождението до началото на 40-те години на XX век. Белязана от комунизма и от последвалото отваряне към света, тази култура продължава да се преражда в днешните стопански форми. Проявените в текста, понякога причудливи връзки между вчера и днес водят към отколешни, жилави корени на комуналното (държавно, кланово или колективистично) начало, което не е преставало да руши пълнокръвната конкуренция в икономиката и да твори „панелно” битие.
Погледът към миналото дава незаменима възможност да бъдат откроени причините за натрапчивото разминаване с пазарния еталон. Комуналният капитализъм е размисъл върху този проблем, есе, навлизащо в разнообразни гънки и пластове на „документалната икономика”, съхранена в архивното наследство и в свидетелствата на съвременниците.

Културата на частното банкиране

По презумпция носители на традиционните консервативни ценности в българския кредит са единствено частните банки. От държавните и полу-държавни („обществени”) институции, за които вече стана дума, дори по статут и публично не се иска стриктно спазване на правилата на предпазливо поведение.
Възможните територии на консерватизма са следователно твърде скромни. При апогея си (преди Голямата депресия) частният банков капитал не държи повече от половината от системата, а и този дял следва да се приеме условно поради обширните му зони на немощно и дребно битие. Едрата буржоазия е пренебрижимо тънък слой, наброяващ по някои оценки не повече от2-3 хиляди лица. Сред тях представителите на „високите финанси” са единици, поименно изброими като участници в тесния кръг на затворен клуб. (с. 415)

Румен Аврамов

Румен Аврамов (1953) е икономист и историк на стопанския живот, автор на множество изследвания, между които „Стопанският XX век на България”.  До 1990 г. работи в Икономическия институт на БАН, след което е икономически съветник на президента Желев и един от основателите на  Агенцията за икономическо програмиране и развитие към Министерския съвет. От края на 1994 година е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, а в периода 1997 - 2002 е член на Управителния съвет на БНБ. Член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация (БМА).

Работи в областта на макроикономиката, паричната политика и стопанската история.