ИПИ Библиотека

В „Нищетата на историцизма" се опитах да покажа, че историцизмът е лош метод - метод, който не носи никакви плодове. В действителност обаче аз не опровергах историцизма. Оттогава насам успях да опровергая историцизма: аз показах, че поради строго логически причини за нас е невъзможно да предсказваме бъдещия ход на историята. Някои от най-проницателните критици на тази книга бяха озадачени от заглавието й. То бе замислено като алюзия за заглавието на Марксовата книга „Нищетата на философията", което на свой ред е било алюзия за Прудоновата „Философия на бедността".

КАРЛ ПОПЪР

„Научният интерес към социалните и политическите въпроси едва ли е по-скорошен от научния интерес към космологията и физиката, а в древността е имало периоди (става дума за политическата теория на Платон и Аристотеловото изброяване на различни типове политическо устройство), когато науката за обществото като че ли е била дори по-напредничава от природоестествената. При Галилей и Нютън обаче успехите на физиката надхвърлят очакванията и тя остава далеч зад себе си всички останали науки; а от времената на Пастьор, този Галилей на биологията, биологичните науки са почти също тъй преуспяващи. Засега обаче социалните науки комай все още не са открили своя Галилей.”

Карл Попър

Карл Раймунд Попър (1902-1994) - видeн философ на науката, считан за един от най-влиятелните мислители на XX век и за баща на идеята за отвореното общество. Като най-сериозно негово постижение в науката се счита изоставянето на традиционния класически метод на наблюдение, индукция и емпиризъм при разграничаване на научните от ненаучните теории.

Попър е роден във Виена в еврейско семейство. Учи в университета в австрийската столица, а през 1928 г. защитава докторат по философия. През 1937 г., изправен пред надигането на нацизма и заплахата от аншлус на Австрия с Германия, той емигрира в Нова Зеландия и започва да преподава философия в университета в Крайстчърч. След края на Втората световна война се премества във Великобритания и започва да чете лекции по логика и научни методи в Лондонското училище по икономически и политически науки.

През 1949 г. става професор, през 1965 г. получава рицарско звание, а през 1976 г. става член на Кралското общество. Попър напуска академичния живот през 1969 г., но остава интелектуално активен до смъртта си. За да опише философията си, той сам ражда термина "критически рационализъм".

В сърцето на философията на науката на Попър стои постулатът за логическата асиметрия между верификация и фалшификация. Като критерий за разграничаване на истинската наука от псевдонауката той ползва приспособимостта им към фалшифициране и въз основа на този критерий атакува научните претенции на марксизма и психоанализата. В работата си Попър е пряко повлиян от теорията на относителността на Алберт Айнщайн.