„Новата левица: антииндустриалната революция” е сборник есета на Айн Ранд, публикувани за първи път в бюлетина „Обективист” през 1971 г.
Критичният й анализ е зареден с такава проницателност и оригиналност, че есетата от сборника се превръщат в крайъгълен камък в историята на съвременните идеи.
„Ако сред хаоса на мотивите ви съществува автентично желание да се вдигнете на справедлива кауза и да се сражавате геройски в битката, обърнете се към истинския враг. Да, светът е в ужасно състояние, но каква е причината? Капитализмът? Къде го виждате, освен в разбитите късове, които все още ни държат живи? Да, сегашният „истаблишмънт” е гнила конструкция от безмозъчно лицемерие, но какво и кой е този „истаблишмънт?” Кой го ръководи? Не големите бизнесмени, които неискрено скандират колективистките лозунги на професорите ви и изливат милиони долари в тяхна подкрепа. Не така наречените „консерватори”, които се състезават с професорите ви в нападенията срещу разума и разпространяват същите колективистки, алтруистични, мистични понятия. Не политиците във Вашингтон, които са усърдни кукли на конци на професорите-кукловоди. Не информационните медии, които политизират каузите ви, възвеличават идеалите ви и проповядват доктрините на професорите ви...”
Айн Ранд
Айн Ранд - рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905-1982), е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход, позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическата и философска основа на либертарианството, която тя нарича "обективизъм”. „Рационалния егоизъм” е главната идея на обективизма. Считана е за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството.
Автор е на множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Тя има огромен принос и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията.
Има издадени шест сборника с есета, сред които: „Добродетелта на егоизма” (“The Virtue of Selfishness”), „Капитализмът: непознатият идеал” (“Capitalism: The Unknown Ideal”) и „За новия интелектуалец” (“For the new intellectual”). Айн Ранд е автор на романите „Изворът” ("The Fountainhead"), "Ние, които живеем" ("We the Living") и шедьовъра „Атлас изправи рамене” ("Atlas Shrugged") - втори по популярност след Библията в Съединените щати .
Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката. Нейните открито прокапиталистически бестселъри са едни от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения в САЩ, Германия и Франция през 70-те години на ХХ век.
През 70-те години на ХХ век Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно с това работи за няколко института и преподава; издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. До смъртта си през 1982 г. Айн Ранд развива активна обществена й дейност, участва в редица философски и политически дебати.