ИПИ Библиотека

В книгата са събрани статии, лекции и доклади, писани от Карл Попър в различни периоди от неговия живот, но посветени на демокрацията.
Според Попър модерните демокрации са изцяло основани върху непрактичната идеология, че народът, цялото възрастно поколение, е, или би трябвало да бъде, действителният, върховен и единствено легитимен управник. Но народът в действителност никога не управлява. Управляват правителствата, а за нещастие и бюрократите, както ги нарича Чърчил – които е трудно, ако не и невъзможно, да бъдат накарани да се почувстват отговорни за своите действия.
Всеки, който някога е живял при друга форма на управление, т.е. при диктатура, която не може да бъде премахната без кръвопролитие, знае, че за демокрацията, дори и несъвършена, си струва да се биеш, да умреш, смята големият философ. Той основава цялата си теория върху това, че има само две алтернативи: или диктатура, или някаква форма на демокрация. Ние не основаваме нашия избор върху „добротата” на демокрацията, която може да е съмнителна, а единствено върху „злината” на диктатурата, която е сигурна. Не само защото диктаторът е принуден да използва лошо своята власт, а защото диктаторът, дори да е добронамерен, ограбва от всички тяхната отговорност и следователно техните човешки права и задължения.

„Моята теория за демокрацията е много проста и лесна за разбиране от всеки. Но нейният фундаментален проблем е толкова различен от вековно старата теория за демокрацията, която всеки приема за даденост, че тази разлика не се схваща просто поради простотата на теорията. Тя избягва високопарните думи като „власт”, „свобода” и „разум”. Аз наистина вярвам в свободата и разума, но не мисля, че в тези термини може да се създаде проста, практична и ползотворна теория. Те са твърде абстрактни и ние сме твърде склонни да ги объркваме; освен това, разбира се, от дефинирането им не бихме спечелили каквото и да е.
Тази статия е разделена на три главни части. Първата очертава накратко онова, което се нарича класическа теория за демокрацията, теорията за властта на народа. Втората е кратко описание на моята по-реалистична теория. Третата е главно очерк за някои практически приложения на моята теория в отговор на въпроса „Какво практическо приложение има тя?”

Карл Попър

Карл Раймунд Попър (1902-1994) - видeн философ на науката, считан за един от най-влиятелните мислители на XX век и за баща на идеята за отвореното общество. Като най-сериозно негово постижение в науката се счита изоставянето на традиционния класически метод на наблюдение, индукция и емпиризъм при разграничаване на научните от ненаучните теории.

Попър е роден във Виена в еврейско семейство. Учи в университета в австрийската столица, а през 1928 г. защитава докторат по философия. През 1937 г., изправен пред надигането на нацизма и заплахата от аншлус на Австрия с Германия, той емигрира в Нова Зеландия и започва да преподава философия в университета в Крайстчърч. След края на Втората световна война се премества във Великобритания и започва да чете лекции по логика и научни методи в Лондонското училище по икономически и политически науки.

През 1949 г. става професор, през 1965 г. получава рицарско звание, а през 1976 г. става член на Кралското общество. Попър напуска академичния живот през 1969 г., но остава интелектуално активен до смъртта си. За да опише философията си, той сам ражда термина "критически рационализъм".

В сърцето на философията на науката на Попър стои постулатът за логическата асиметрия между верификация и фалшификация. Като критерий за разграничаване на истинската наука от псевдонауката той ползва приспособимостта им към фалшифициране и въз основа на този критерий атакува научните претенции на марксизма и психоанализата. В работата си Попър е пряко повлиян от теорията на относителността на Алберт Айнщайн.