ИПИ Библиотека

Сборникът е съставен от изследвания, посветени на проблемите на социално-икономическата история на Османската империя. Тези проблеми, като неделима част от историята на Балканите цели пет столетия, са от съществено значение и за развитието на българите от Средновековието към Новото време.

„Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османистки схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано проблематизиране на схващането на османската история.
Сред повдигнатите от нея напоследък принципни въпроси са периодизацията на Османската империя, като тя подлага на критика представянето на военно-ленната система от ХІV-ХVІ век за „класически феодализъм"", последван от дълъг период на „упадък"" или разложение на тази система, в която новите моменти се въвеждат невзрачно като „промени"". В тази връзка авторката задава въпроса: кой е всъщност „класическият"" (развит, „висок"") османски феодализъм – дали военно-ленната система или по-скоро трябва да признаем формирането през ХVІІ и ХVІІІ век на един по-зрял феодализъм с разпространението на неслужебно и безусловно земевладение (в нови, свързани с откупа на данъците форми като мукатаи и маликянета) и при растяща мощ на парична и поземлена аристокрация, кулминирали в децентрализацията и феодалната анархия през последната четвърт на ХVІІІ век.
Същата авторка оспорва представата за „строг и последователен централизъм"" и пълен „етатизъм"" на Османската империя като базирана главно върху правна регламентация, която се разминавала значително с реалностите на силен „частен сектор"" (даване на данъците за откуп, вакъфска градска собственост, значително де факто обръщение на земята). Тя разбива и представата за спахийството като главен феодален експлоататор (загатвайки, че не спахиите са собствено феодалите) и насочва вниманието към действителните едри земевладелци феодали, откупчици на данъци и пр.

Най-сетне Вера Мутафчиева настоява за представяне на османския и източния видове феодализъм не като „специфики"" по отношение на западния модел взет като мярка, а като равностойни форми. Всичко това, разбира се, ревизира не само схващания под знака на марксизма у нас — тогава би било от ограничено значение – а е принос към изучаването на Османската империя в международната наука, където тя е признат авторитет.” - доц. Румен Даскалов

Вера Мутафчиева

Вера Петрова Мутафчиева (28 март 1929 — 09 юни 2009) е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка проф. Петър Мутафчиев, член на БАН от 1937 г. 

През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 г., след защита на дисертацията "Феодалната рента в Османската империя, XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 г. В. Мутафчиева е доктор на историческите науки след защита на дисертацията „Кърджалийско време“.

Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978-1980), създател и председател на Издателския съвет на Националния дарителски фонд "13 века България" (1999-2009) и член на Управителния съвет на фонда (2005-2009).

Творческият път на Вера Мутафчиева започва от 1952 г. със студии за историята на България в османската епоха. Има над 35 белетристични книги в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на "Разгадавайки баща си", "Семейна сага", трите части „Бивалици" и заключителната „Небивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през 2008 година.

Автор е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за Васил Левски „Процесът“, която не е била поставяна. Сценарист е на най-гледания филм в българската история – суперпродукцията в три части "Хан Аспарух", както и на филма „Непълнолетие“.
Преди да се впусне в художествената литература, Вера Мутафчиева публикува научно-популярните книги „Да се знае...“, „Повест за доброто и злото“ и „Голямата борба“, но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите „Богомили“, „В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система“, „Турция. Между Изтока и Запада“ (в съавторство) и пр.

Интересът към процесите от най-новата световна и българска история е засвидетелстван от публицистиката на Вера Мутафчиева и участието ѝ в ръководения от доц. Веселин Методиев изследователски и образователен проект „Българското общество през втората половина на ХХ век“ , включен в програмата на департамент ”История” на НБУ. Тя ръководи интервюиращ екип от журналисти и учени, като през 2005 и 2006 г. издава два тома „Историята населена с хора“ с общо 110 интервюта на наши съвременници.

Вера Мутафчиева получава редица награди, сред които Международна награда "Готфрид фон Хердер" – за цялостно творчество (1980), сред първите лауреати на наградата "Паница" на фондация "Свободна и демократична България" за журналистика (1994), Голямата награда на Четвъртия салон на изкуствата - за принос в българската книжовност и национална култура (1999), Награда на Българо-германския форум – за принос в утвърждаването на гражданското общество в България и за развитието на българско-германските отношения (2000), първи носител на държавната награда "Паисий Хилендарски" (2000), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005).

Личен сайт: http://www.veramutafchieva.net/