ИПИ Библиотека

Книгата разглежда механизми на „паричната политика” и два от опитите (началото на 60-те и края на 80-те години) за макроикономическа стабилизация по време на комунистическия режим. Проучени са документи от разсекретените архивни фондове на Българската народна банка, които създават по-ясна представа за начина на действие и границите в мисленето на отговорните за стопанската политика в страната. Тяхната визия непосредствено преди 1989 г. е съпоставена с погледа на най-критично настроените икономисти от същия период, като по този начин е оценен фрагмент от интелектуалния потенциал при старта на прехода.

„Настоящият текст се вписва в стихийната и фрагментарна „българска архивна революция”, по-конкретно в нейното икономическо измерение. Проникването в тази материя стана възможно едва с отварянето на редица ключови архиви през последните години...
Следващите страници не разглеждат през статистически индикатори и парични агрегати онова, което – до голяма степен условно – е наричано „монетарна политика” на комунистически режим. Целта е друга – през конкретиката и посланието на документите да се пренесат привкусът на атмосферата, логиката на мисленето и механиката на действията в тази област.”

Румен Аврамов

Румен Аврамов (1953) е икономист и историк на стопанския живот, автор на множество изследвания, между които „Стопанският XX век на България”.  До 1990 г. работи в Икономическия институт на БАН, след което е икономически съветник на президента Желев и един от основателите на  Агенцията за икономическо програмиране и развитие към Министерския съвет. От края на 1994 година е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, а в периода 1997 - 2002 е член на Управителния съвет на БНБ. Член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация (БМА).

Работи в областта на макроикономиката, паричната политика и стопанската история.