ИПИ Библиотека

Тази книга е опит да се създаде обобщена теория на полезността и стойността като категории на ценностното икономическо поведение на индивида, които според мен стоят в основата на икономиката изобщо. Съвременният икономикс е длъжник на класическата политическа икономия за това, че едва ли не изостави теорията на стойността, възприемайки последната като алтернатива на субективната теория на полезността. От друга страна, значителна част от привържениците на схващането за стойността като ключов икономически феномен я интерпретират предимно или почти само като обществена стойност, без да се опитват да видят нейното богатство като многопластова същност, която се проявява на различни равнища на икономическата организация на производството - като се започне от индивида, премине се през фирмата и пазара и се стигне до обществото като цяло.

"Според автора е необходима такава икономическа наука, в която в еднаква степен да бъдат разработени проблемите и на икономическата същност, и на икономическите явления (феномени), както и на взаимозависимостите между тях. Тук поддържаме схващането, че централно място в една такава същностно-феноменна икономическа наука трябва да заеме една обобщена теория на полезността и стойността, които са равнопоставени по своята значимост, сложност и място в икономическото знание, в т.ч. и по тяхното значение във формирането на пазарните категории, най-вече на цените на продуктите и производствените фактори. Тя може да бъде наречена още концептуална теория на полезността и стойността. Целта на автора тук е да изведе изходните положения на една такава обобщена теория за полезността и стойността. С тяхна помощ се обосновава създаването на релативистична теория на полезността и стойността,
разкриват се параметрите на ценностното икономическо поведение на индивида, предлага се въвеждането на понятието за пределна полезност и се потвърждава съществуването на принаден продукт и принадена стойност. Всички тези положения се оказват напълно съвместими със съвременния икономикс. Те позволяват по нов начин да бъдат построени кривите на търсенето на продукта и на предлагането на труда."

Камен Миркович

Камен Георгиев Миркович е роден през 1939 г. в София. През 1964 г. завършва специалност Политическа икономия във Висшия икономически институт “Карл Маркс”  София. От 1968 г. е доктор, от 1984 г. ­ доктор на икономическите науки. През 1968 ­ 1969 г. е научен сътрудник,

а през 1974 ­ 1976 г. ­ старши научен сътрудник в Научно-изследователския институт по финанси и кредит при Министерството на финансите и БНБ. От 1969 до 1976 г. работи като съветник в апарата на Министерския съвет по проблемите на икономическата кибернетика, държавния бюджет, паричното обръщение и статистиката. От 1977 до 1986 г. работи като доцент в катедра “Политическа икономия” (сега катедра “Икономикс”) при ВИИ “Карл Маркс”  (сега Университет за национално и световно стопанство), а от 1987 г. и досега ­ като професор в същата катедра. Преподава дисциплините Моделиране на икономическите процеси, Кибернетика и икономика, Моделиране на финансите, Микроикономика и Макроикономика. Научните му интереси са в областта на математическата икономика и теорията на икономическото равновесие. Член-кореспондент е на Кралската академия на докторите на науките в Барселона. Има издадени над 300 научни публикации, в т.ч. над 20 учебника. През 2000 ­ 2003 г. публикува три крупни монографии по микроикономика, макроикономика и международна икономика в общ обем от около 8000 стандартни машинописни страници. Дълги години е бил член и председател на Специализирания научен съвет по икономическа теория и макроикономика на Висшата атестационна комисия. Член е на Научната комисия по икономически науки на ВАК. От 1979 до 1987 г. е заместник-декан на Общоикономическия факултет на ВИИ “Карл Маркс”, през 1987 ­ декан на този факултет, от 1987 до 1989 г. ­ заместник-ректор по учебната работа и първи заместник-ректор на ВИИ “Карл Маркс”, от 1991 до 2000 г. е ръководител на катедра “Икономикс” при УНСС и от 1993 до 2003 г. ­ ректор на УНСС. Участва в множество специализации, научни конгреси и срещи, посветени на проблемите на висшите училища (в София, Москва, Варшава, Прага, Будапеща, Братислава, Лондон, Тюсон ­ Аризона, Берлин, Сао Пауло, Париж, Барселона, Сантяго де Компостела, Толедо, Реус, Леида, Кайро, Пекин, Буенос Айрес, Мадрид, Сидни, Рио де Жанейро, Женева, Атина, Сеул, Хонгконг, Каракас, Мерида, Мексико-сити, Токио, Бепу, Киото, Осло, Стокхолм, Ню Йорк, Вашингтон и др.).