ИПИ Библиотека

"В съвременна България има голям брой както млади, така и възрастни хора, които сякаш не познават или не си спомнят за недотам далечното историческо и политическо минало на страната си. Някои просто предпочитат да не мислят за това заради относителната лекота на това да останеш апатичен. Именно тези хора са толкова лесно манипулирани днес. Много проблеми изглежда произтичат от факта, че българите са склонни да обвиняват другите за собствените си нещастия. Голяма част от обществото смята, че външните сили са "враждебни" към страната. Някои отиват толкова далеч, че вярват в ""универсалната конспирация"" срещу един иначе ""работлив и умен"" народ.
Днес, 23 години след падането на комунизма в България, със сигурност може да се каже, че ако бяха приложени рецептите и графикът, предвидени в плана Ран-Ът, преходът към пазарна икономика и демокрация би бил далеч по-гладък и по-успешен. България би била много по-добре подготвена за членството в ЕС и нямаше да изостава от други централноевропейски държави. В основата на доклада лежат принципите на съвременната пазарна икономика и ефективното производство.
Идеите, представени в този доклад, не са реализирани своевременно. Напротив, много от реформите, въведени от политиците в страната, са в пряко противоречие с предложенията в доклада. Поради тази причина голяма част от него остава просто неизползвана възможност."

"Неколцина от американците, които участваха в изработването на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика продължиха да работят още доста години с ключови фигури в България с цел да подпомагат продължаващия преход. Текущият диалог с различните американски участници, воден както чрез българските медии, така и под формата на частни разговори, относно това, кои са необходимите институции за създаването на едно успешно и проспериращо демократично гражданско общество, вероятно бе по-значим от самите препоръки, които бяха дадени от американците в началото на 90-те.
Една реална и значима допълнителна полза от плана за преход към пазарна икономика бе учредяването на Института за пазарна икономика (ИПИ), който играе ролята на изключително продуктивен и влиятелен мозъчен тръст. ИПИ продължава да насърчава свободния пазар, свободните хора и гражданското общество."

Ричард У. Ран
Съпредседател на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика на България

Красимир Лаков

Красимир Лаков е журналист и икономист, доктор на икономическите науки. Специализирал е в Принстънския университет, Лондонското училище по икономика и политически науки, Икономическия институт на Академията на науките на Чешката република, университета в Глазгоу. Работил е в Икономическия институт  на Българската академия на науките като старши научен сътрудник. В периода 1990-1991 г. е началник на кабинета на заместник-председателя на Министерския съвет Димитър Луджев, а през 1991-1992 г.  - старши икономически съветник на председателя на Министерския съвет Филип Димитров.

Журналистическата си кариера започва през 1985 г. в Българската национална телевизия (БНТ) като редактор и водещ на предаването „Световна икономика”. По-късно (1991-1995) e редактор и водещ на икономическото блок-предаване на БНТ „Плюс-минус”. Ръководи Софийското бюро на Радио „Свободна Европа” през 1994-1995 г., след което е заместник-директор (1995-2003) на българската секция на радиото в Прага. В периода  (2004-2006) Красимир Лаков е кореспондент на програма „Хоризонт” на Българското национално радио в Прага. След това се занимава с консултантска дейност като част от екипа на фирмата КС2, а от 2011 г. е продуцент на новините в телевизия „България он Еър“.