ИПИ Библиотека

Човеколюбие и доверчива доброжелателност – що е то? На този въпрос ни отговаря известният философ и писател Айн Ранд в поредния си провокативен труд – „Романтически манифест” (ИК „Изток-Запад” & ИК „МаК”), в който тя си поставя за цел да предаде идентичността на романтизма от началото на XX век на бъдещите поколения. Книгата разглежда човешкия прогрес, който не е праволинеен и автоматичен. Той е по-скоро криволичещ и мъчителен, с дълги отклонения или пропадания в ирационалното. Човечеството се придвижва напред благодарение на определен тип хора – хора-мостове, които са способни да разберат и пренесат през годините или дори вековете, постижения, до които са достигнали техните предшественици, чиито дела тези хора умело продължават. Подобно на Тома от Аквино, който е мостът между Аристотел и Ренесанса, хвърлен над позорното отклонение на ранното и късното Средновековие, Ранд вижда себе си като мост между естетическите постижения на XIX век и умовете, които пожелават да ги открият, където и когато и да съществуват те.

"Една от най-отличителните черти на едно произведение на изкуството (включително и литературата) е това, че то не служи за никаква практична, материална цел, а е цел на самото себе си; то не служи за никоя друга цел, освен възприемането му – и удоволствието от това възприемане е толкова силно, толкова дълбоко лично, че човекът го приема като самодостатъчно, самооснователно първично и често се противопоставя или негодува срещу мисълта да го анализира: за него тази мисъл представлява атака срещу собствената му идентичност, срещу неговия най-дълбинен, основен Аз."

Айн Ранд

Айн Ранд - рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905-1982), е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход, позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическата и философска основа на либертарианството, която тя нарича "обективизъм”. „Рационалния егоизъм” е главната идея на обективизма. Считана е за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството.

Автор е на множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Тя има огромен принос и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията.

Има издадени шест сборника с есета, сред които: „Добродетелта на егоизма” (“The Virtue of Selfishness”), „Капитализмът: непознатият идеал” (“Capitalism: The Unknown Ideal”) и „За новия интелектуалец” (“For the new intellectual”). Айн Ранд е автор на романите „Изворът” ("The Fountainhead"), "Ние, които живеем" ("We the Living") и шедьовъра „Атлас изправи рамене” ("Atlas Shrugged") - втори по популярност след Библията в Съединените щати .

Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката. Нейните открито прокапиталистически бестселъри са едни от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения в САЩ, Германия и Франция през 70-те години на ХХ век.

През 70-те години на ХХ век Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно с това работи за няколко института и преподава; издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. До смъртта си през 1982 г. Айн Ранд развива активна обществена й дейност, участва в редица философски и политически дебати.