ИПИ Библиотека

Проектът „Състояние на обществото“ на фондация „Отворено общество“ е уникален по мащабите си опит да се формира картина на процесите в българското общество през последните дванадесет години. Идеята за него възникна от необходимостта да се намерят обяснения за разминаването между експертните прогнози и реалното поведение на обществото през последната година.
Подобно съчетание на количествени и качествени методи за постигане на по-ясна картина на обществените нагласи е осъществено за първи път през 1993 г., но докато тогава вниманието на екипа е насочено главно към анализ на мотивите за политическо поведение на съвременния българин, настоящият проект има амбицията да направи мащабна ретроспективна картина на личния преход.

Ралица Пеева, научен ръководител на проекта, обобщи изследването по следния начин:
Носталгията е значим проблем, проявен в хода на Проект "Състояние на обществото": количествените и качествените резултати в изследванията сочат одобрително и симпатизиращо отношение към периода преди 1989 г., включително и у представители на по-младото поколение. Това, което се случва според екипа, е, че периодът преди 1989 г. постепенно се конституира като нормалност. Географската представа за нормалност - някога възможна само на запад оттук - вече е заменена с историческа. Носталгията обаче не носи политическа енергия. Екипът смята, че преживяваната от обществото носталгия е форма на критика към случилото се през последните 12 години. Два са начините тази носталгия да бъде прочетена неправилно. Единият е антикомунистическият прочит - "онзи познат и поотмрял дискурс, който се стреми да прави изкуствено дишане на призрака и да ни плаши със съживяването му". Вторият е прокомунистическият прочит, който е опит да се говори от името на народа като цяло и да се съобщава какво всъщност той иска.
Едно от наблюденията, записани в изследването, е, че хората масово мислят политиците като спечелилите. Другото наблюдение е, че постепенно се е заличила разликата между отделните политици, между различните идеологии на политическите партии. И че колкото по-активно политиците искат да се разграничат едни от други, толкова повече присъстват в общественото мнение като неразчленима политическа класа. Това прави все по-трудно изграждането на доверие в институциите на страната. Добрата новина е, че се появяват нови типове общности, формиращи локални стратегии за оцеляване. Сиреч, случилото се след 1989 г. не може да бъде интерпретирано единствено като разпад на общността.

Ралица Пеева

Ралица Пеева е родена през 1968 г. Завършила е 114 езикова гимназия с преподаване на английски език в София и специалност социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е политология и социология в САЩ. Защитава докторат в университета "Ню скул" в Ню Йорк. Темата на доктора й е “Българската кръгла маса в сравнителна перспектива”.

Участвала е президентската кампания на Петър Стоянов. Работила е като програмен директор в Центъра за либерални стратегии.

Научните й интереси са в областта на политическата социология, сравнителната политология, сравнителната и историческата социология, конституционната и социалната теория.

Ралица Пеева е научен ръководител на проекта „Състояние на обществото”.