Социо-мазохизъм: Как Германия и Франция, двамата болни на Европа, се самоизмъчват
Това, което първоначално наричаха “държава на благоденствието”, в последно време
преименуваха на “европейски модел”. Смисълът на тази мъдра лингвистична маневра
се свежда до това, да се подчертае, че той е диаметрално противоположен на
“англосаксонския” и дори нещо по-лошо - на “американския модел”. Но добрите
европейци са длъжни да го харесват точно толкова, колкото не харесват англичаните и
американците.
Абсурдно е да се претендира, че цяла или почти цяла Европа следва този модел. Той е
предимно френско-германски. Не за първи път, обаче, френски интерес, идея или
претенция не се изразява твърде предизвикателно, като се представя за
общоевропейска. Корените на “модела” са в ортодоксалния френски социализъм в
голисткия му вариант, в германската социалдемокрация и синдикализъм и в
християнсоциалистическата традиция, която макар и да е по-силна в Германия, но е все
още жива и във Франция. В идеологически план, той е еклектичен и донякъде неясен,
както може и да се очаква поради разнообразните му корени.
Нед Луд, тъкането на ръчен стан и френско-германското морално банково дело
Когато парният стан изместваше занаятите във Великобритания и ръчните тъкачи губеха
своя поминък, те бяха поведени от Нед Луд към отчаяни действия като чупенето на
машини. Днес техният бунт би бил наречен „стачка” на английски и „социално движение”
на френски. Тъй като по онова време политическата коректност била непозната, бунтът на
Лудитите бил жестоко потушен от британската армия през 1812 г. Изборът бил между
помиряване и драстично потисничество. Помиряването би засегнало свободата на
производителите да използват всеки метод на производство, който сметнат за подходящ,
при каквито условия могат да договорят с работниците, от които имат нужда – принцип,
който изглежда жесток, но който е единственият сигурен начин за радикално дългосрочно
подобрение на реалното заплащане и условията за работническата класа. Още повече, че
помиряването и последващите пречки за възхода на британската индустриална сила било
немислимо по време, когато, точно преди битката при Лайпциг, все още изглеждало, че
Наполеон печели, а Великобритания полагала всички усилия да доведе Втората
стогодишна война срещу Франция до успешния й край през 1815 г.