ИПИ Библиотека

Какви природни закони управляват космоса? Как се движат планетите? Какво ги задържа в орбита? Човечеството търси отговор на тези въпроси от хиляди години и ги получава от дръзки и проникновени учени. В книгата „Върху раменете на гиганти“ физикът Стивън Хокинг повежда читателя на пътешествие из научните шедьоври, положили основите на съвременната физика и астрономия. Тук ще намерите откъси от:
Върху революцията на небесните сфери на Николай Коперник
Беседи и математически доказателства относно две нови науки на Галилео Галилей
Хармониите на света на Йоханес Кеплер
Принципи на Исак Нютон
Принципът на относителността на Алберт Айнщайн.
Представените трудове променят развитието на науката, извеждат астрономията и физиката от Тъмните векове и им осигуряват достойно място в съвременния свят. Ще имате възможност да проследите развитието на науката от революционното твърдение на Коперник, че Земята се върти около Слънцето, до също толкова революционното предположение на Айнщайн, че масата и енергията огъват и изкривяват времето и пространството. Малцина знаят обаче, че Айнщайн стъпва на малко известна теория на Галилей, наречена принцип на относителността — допълнително доказателство, че науката се придвижва напред благодарение на натрупването на промени.

"Книгата разказва увлекателни истории — с изображения и със слово. Между откъсите от научните трудове са разположени кратки биографични очерци, които обрисуват характера на тези велики мъже и техния траен принос към физиката и астрономията. Това красиво илюстрирано и увлекателно четиво разтваря дверите към същината на вселената и мястото на човека в нея. „Световно известни физици и нашумелият учен и автор Стивън Хокинг представят революционен поглед към значими открития, променили нашето разбиране за света с този първи по рода си сборник на откъси от пет класически трактата по физика и астрономия... Избраните от Хокинг велики мислители и техни произведения очертават бляскавото развитие на съвременната наука и показват как всеки учен гради върху гениалните постижения на своите предшественици.“
Из „Десетте най-значими научни съобщения в „Амазон“

Стивън Хокинг

Професор Стивън Уилям Хокинг (1942) е английски физик, до 2009 г. – Лукасов професор по математика на Кеймбриджския университет (пост, заеман и от Исак Нютон)^л

Стивън Хокинг се занимава основно с космология, квантова механика и теорията на струните. Хокинг е известен и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

През 1971, в заедно със сър Роджър Пенроуз, дава математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив. Двамата учени доказват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно, той е показал, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974 г., той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 г. той изказва предположението, че независимо от факта, че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-време, математическо доказателство за което е дадено през 1983 г. 

Професор Хокинг е носител на редица престижни награди, сред които Едингтонов медал; Наградата Хюгс на британкото Кралско общество; Златен медал на британското Кралско астрономическо общество; Наградата Волф за постижения в областта на физиката; Наградата Джулиъс Едгар Лилиънфилд на американското общество по физика.

Личен сайт: http://www.hawking.org.uk/