Чарлз Робърт Дарвин (1809 – 1882) е английски учен и естественик, който пръв осъзнава и описва как всички видове са еволюирали в течение на времето от общ прародител посредством процес, наречен естествен отбор. Теорията на Дарвин за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес тя е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид дарвиновата теория представлява фундамента на биологията, давайки единно логично обяснение на биоразнообразието.
Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург. По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по геология. Наблюденията, които прави, и теориите, които изказва, подкрепят идеите на Чарлз Лайъл за униформизма. Публикацията на пътеписа прави Дарвин широко известен. Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва трансмутацията на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 г. Въпреки че обсъжда идеите си с редица естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му.
В книгата си „Произход на видовете” (1859 г.) Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение за разнообразието на живота в природата. Сред фундаменталните трудове на Дарвин са „Произходът на човека и половия отбор” и „Изразяване на емоциите при човека и животните”.