Предлаганият сборник отразява крачка по крачка осъществяването на един проект на Центъра за социални практики. Така, надяваме се, приобщаваме читателя съвсем непосредствено към процеса на търсене, дебатиране, лутане насам и натам, и накрая – към сглобяването на оценка за случващото се.
Публикуваме самия проект, стартовата си начална хипотеза, няколко важни кръгли маси, на които обсъждахме различни аспекти от състоянието на общественото мнение и стигнахме до все по-стегнато изглеждащи заключения. Представяме основните изводи от теренни изследвания на 35 типични за България малки градове и села около тях.
Предлагаме на читателя и няколко важни обобщаващи текста, стъпили върху теренните изследвания и върху социологическите допитвания, с които рамкирахме основните си обобщения по време на работата. Изводите, до които стигнахме в заключителното си обсъждане (Варна, юли 2002 г.), не са от най-ведрите; но не са и такива, които да затворят перспективите пред страната и да я обявят за „неспасяема” (както неведнъж през 90-те години правиха западни анализатори).
Стигнахме до заключението, че на този етап българското общество не разполага с достатъчно вътрешна енергия, стегнатост на волята и целеустременост, за да може, оставено само на себе си, да се преобразува в западно в близките няколко години.
"В началото на 2001 година дебатът в България не беше, както очакваха оптимистите, на тема „Как да станем западна страна?” Усилието тръгна в друга посока – обсъждаше се едно друго „Как?” – да избегнем споровете относно собственото си озапдняване, като оставим цялата работа в ръцете на един (свръх)човек, коронован половин век по-рано за цар на българите.
Дали българското общество има в себе си потенциала, ресурсите и волята да стане „западно” – отворено и пазарно общество? Или балканските черти на българския манталитет – чувството за неуютност в настоящето, липсата на увереност, липсата на енергия, затвореността и недоверието, липсата на организираност и целеустременост – могат, мобилизирани по определен начин от харизматични лидери, да торпилират програмата за „поевропейчване” на страната?
Тези въпроси не са плод на самоцелно изследователско любопитство. От отговорите им зависи дали е изпълним един цял национален дневен ред."
Евгений Дайнов
Професор Евгений Александров Дайнов е политолог, магистър по история в Оксфорд, доктор по съвременна история. Основател и съосновател на редица български неправителствени организации, автор на много публикации след 1989 г. Главен редактор на списание The Insider от 1993 г. Директор на "Център за социални практики", София. Има опит в разрешаването на конфликти, медийни стратегии, анализи и стратегии за развитието на гражданското общество.