ИПИ Библиотека

Книгата представя популярно етичния компонент от философската система на Айн Ранд. Тя твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма, че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство.
"Добродетелта на егоизма" не е систематична дискусия по етика, а поредица от есета по онези етически теми, които се нуждаят от изясняване в днешната действителност. Книгата много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на "Random House" за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература. Новаторската теза на Айн Ранд, че не е необходимо нито ние да се жертваме за другите, нито да жертваме другите заради нас, полага етическата основа за индивидуалните права. Това е нейният безсмъртен принос към философското наследство на човечеството.

Ценностите са смисълът на живота. Ценности са тези неща и/или хора, които изпълват живота на човек със значимост и цел, нещата, които той възприема като ценни и важни, нещата, за които е склонен да работи, за да ги има или запази. Според думите на Айн Ранд: „Ценност е това, за което всеки действа, за да спечели и/или да запази”. Може би ключовата дума в това определение е „действа“. Теорията на Ранд гордо поддържа личните ценности и живот, изпълнен с неща и хора, които някой обича. Човешките същества, казва Ранд, трябва да търсят своето собствено щастие. Те не са длъжни да обслужват нуждите на семейството си, да предлагат безрезервно служене на Господ или да се жертват за обществото. Те не трябва да се отказват от собствените си ценности. По-скоро те трябва да живеят и да се държат егоистично.
Да бъдеш егоист, според теорията на Ранд, не означава да насилваш други човешки същества, а да се придържаш и да преследваш смислени, важни за живота ти ценности. Това всъщност облагодетелства живота на човек; такъв живот – и само такъв – е в негов истински личен интерес.

Айн Ранд

Айн Ранд - рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905-1982), е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход, позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическата и философска основа на либертарианството, която тя нарича "обективизъм”. „Рационалния егоизъм” е главната идея на обективизма. Считана е за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството.

Автор е на множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Тя има огромен принос и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията.

Има издадени шест сборника с есета, сред които: „Добродетелта на егоизма” (“The Virtue of Selfishness”), „Капитализмът: непознатият идеал” (“Capitalism: The Unknown Ideal”) и „За новия интелектуалец” (“For the new intellectual”). Айн Ранд е автор на романите „Изворът” ("The Fountainhead"), "Ние, които живеем" ("We the Living") и шедьовъра „Атлас изправи рамене” ("Atlas Shrugged") - втори по популярност след Библията в Съединените щати .

Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката. Нейните открито прокапиталистически бестселъри са едни от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения в САЩ, Германия и Франция през 70-те години на ХХ век.

През 70-те години на ХХ век Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно с това работи за няколко института и преподава; издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. До смъртта си през 1982 г. Айн Ранд развива активна обществена й дейност, участва в редица философски и политически дебати.