ИПИ Библиотека

Енциклопедията представя историята на дарителството в България от 1878 до 1951 година, чрез личните истории на хора, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си и често са превръщали дори своята лична загуба в дарителски жест.
Част от тези личности са известни, повечето обаче са непознати за широката публика. Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители, с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.
Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна страна.
Благодарение на тях сме имали, имаме и досега, училища, университети, болници, библиотеки, културни паметници, както и дарителски фондове и фондации, които са подпомагали развитието във всички сфери на обществения живот. Съдържанието на този труд обхваща периода до 1951 година, когато с Указ за общественото подпомагане всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.

Енциклопедията разказва накратко над 1200 истории на личности, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си и често са превръщали дори своята лична загуба в дарителски жест. Това са общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които си приличат в едно – в увереността, че с техните дарения ще бъде изградена една модерна страна. Част от тях са известни, повечето обаче са непознати за широката публика. Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители – с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.
Това е първото издание, което обобщава в близо 1000 страници историята на дарителството в България от 1878 – 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.

Веска Николова

проф. Веска Николова, д.и.н. е родена през 1942 г. в Казанлък. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това е редовен аспирант в Института по история, БАН. Дисертацията й е на тема „“Народната партия 1894–1920 г. или българският консерватизъм”. Нейните научни интереси са в областта на политическата система, партийна система, партии, политически идеи, благотворителност и дарителство.

Росица Стоянова

доц. д-р Росица Стоянова е родена в Бургас през 1958 г. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски” (1980). Редовен аспирант е в Института по история на БАН (1984-1987), а през 1990 г. защитава дисертация и получава научната степен кандидат на историческите науки. От 2004 г. работи в Института за исторически изследвания към БАН. Научните й интереси са в областта на история на политическите партии в България; политическа система; история на институциите; развитие на кооперацията; история на благотворителността - организации, законодателство, практики, имена; обществено подпомагане и социална политика.