ИПИ Библиотека

В съчинението си “Феноменология на Духа” (1807) Хегел разглежда еволюцията на човешкото съзнание от първите му проблясъци до съзнателното овладяване на науката и научната методология.
Хегел обосновава тук тезата на субстанцията като субект, като дейно, активно начало. По този път той успял да представи свободната дейност на субекта като закономерен процес на усвояването на света от човека. В резултат тъждеството на мисленото и битието – изходно положение на идеализма на Хегел – било разбрано като исторически развиващ се процес, в който абсолютната идея самопознава самата себе си.

Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа.Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето което ще рече за хората на духа.
Генчо Дончев

Г. В. Фр. Хегел

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) е велик немски философ. Един от създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант - един от най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на XIX и XX в. (особено периода след 60-те на ХХ век се смята за "хегелиански Ренесанс").

Хегел развива подробна иизчерпателна философска рамка или "система", за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата,историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Примери за такива противоречия включват тези между природа и свобода, и между иманенция и трансцеденция.

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 г. в Щутгарт, Германия. През 1788 г. постъпва в Тюбингенския университет, където записва теология и философия. Негови състуденти са Фридрих Хьолдерлин и Фридрих Шелинг, които са му най-близките приятели. След завършване на университета, през 1794 г. отива в Берн, Швейцария, като възпитател на децата на местен аристократ. След завръщането си в Германия, през 1801 г. в Йена, Хегел защитава публично хабилитационната си дисертация "За орбитите на планетите" ("De orbitis planetarum"), в която, базирайки се на Кеплеровите закони разглежда Платоновия "Тимей". С този си труд Хегел става приват доцент в Йенския университет. През следващите години е преподавател в Йена и се среща се известни личности, като Гьоте например. През 1807 г. излиза "Феноменология на духа", първото му по-голямо и особено значимо произведение. Става директор на гимназия в Нюрнберг, а през 1816 г. е професор в Хайделбергския университет. От 1818 г. е редовен професор в Берлинския универстите, а през 1830 г. става и ректор на същия университет. Почива на 14 ноември 1831 г. в Берлин.

Библиография:

• "Разликата между Фихтевата и Шелинговата система на философията" (1801)
• "Феноменология на духа" (1807)
• "Науката логика" (1812, 1816)
• "Енциклопедия на философските науки" (1817)
• „Философия на правото” (1821)
• "Философска пропедевтика", посмъртно
• "Лекции по естетика", посмъртно
• "Лекции по история на философията", посмъртно
• "Лекции по философия на историята", посмъртно
• "Лекции по философия на религията", посмъртно