ИПИ Библиотека

Идеалната икономическа политика – както за днешния, така и за утрешния ден, е много проста. Държавата трябва да защитава живота и имуществото на хората под нейна юрисдикция от вътрешни и външни посегателства и да отсъжда при възникване на разногласия. Във всяко друго отношение държавата е длъжна да остави хората свободни да осъществяват своите цели в живота, както сметнат за добре.
Тази радикална идея за нашия век на интервенционизъм идея лежи в основата на цикъла лекции, изнесени през 1959 г. от Лудвиг фон Мизес в Университета на Буенос Айрес, Аржентина, и събрани в сборника, "Икономическата политика: размисли за настоящето и бъдещето".

„Проблемът, който разглеждам, е фундаменталният въпрос за капиталистическото икономическо планиране като противополжоност но социалистическото. Безспорно всяко разумно планиране се основава на парични стойности и следователно е възможно само при наличието на пазарни цени не само на потребителските стоки, а и на факторите на производство. Т.е. нежун е пазар не само на готовите изделия, а и на суровините, полуфабрикатите, инструментите, машините и човешкия труд.”

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973) – икономист, философ, основател – заедно с Фридрих фон Хайек, на новоавстрийската икономическа школа и един от най-видните нейни представители. Мизес оказва силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение.

Първоначално учи във Виена в интелектуалната традиция на Карл Менгер и Ойген фон Бьом-Баверк, а по-късно– в Женева.

През целия си живот Лудвиг фон Мизес защитава капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949 г.. В него той излага епистемологията и методологията, с които се характеризира австрийската школа: субективна концепция за стойността, методологичен индивидуализъм и праксиология.

След Втората световна война живее в САЩ. През периода 1945-1969 г. е преподавател в Нюйоркския университет.

Мизес не доживява да види интереса към идеите му, който идва след спечелването на Нобеловата награда от Фридрих фон Хайек през 1974 г. Но резултатът от усилията му се вижда дори приживе. Учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “икономическото чудо” . Личният му приятел Луиджи Еинауди като президент на Италия възпира комунизма в страната. Във Франция ученикът му Жак Рюф – съветник на Шарл де Гол – води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар.

Избрана библиография

The Theory of Money and Credit (1912); Теория на парите и кредита

Socialism (1922); Социализмът

Liberalism (1927); Либерализмът

Omnipotent Government (1944); Всемогъщото правителство

Bureaucracy (1944); Бюрокрацията

Human action (1949); Човешкото действие

The Anti-Capitalistic Mentality (1956); Антикапиталистическото мислене