ИПИ Библиотека

„Надзор и наказание. Раждането на затвора” е публикувана на френски (Surveiller et punir: Naissance de la prison) през 1975. Книгата започва с описание на бруталната публична екзекуция на Робер-Франсоа Димен през 1757, който се е опитал да убие Луи XV, а после противопоставя сиво разписание на затвор от 80 години по-късно. След това изследва как за толкова кратко се е развила такава голяма разлика във френското публично наказание. Това са "моментални снимки" на два типа от "технологиите на наказанието", както ги нарича Фуко. Така че в тази книга Мишел Фуко разглежда промените в наказателните институции на Запада, настъпили през вековете на преход от предмодерност към модерност (XVII - XIX век):
 Предмодерност
1. публична екзекуция за назидание на населението
2. затворът е място за наказание
3. престъпникът е морално лош и трябва да бъде наказан
 Модерност
1. екзекуция зад стените на затвора, извън погледа на населението
2. затворът е институция за превъзпитание
3. престъпникът е личност, която трябва да бъде "поправена"
Домодерното кърваво и показно наказание Фуко нарича "монархическо", а модерното безлично наказание - "дисциплинарно". Домодерното наказание служи като "назидание" на населението, за да укрепи в тях "вътрешната принуда", докато модерното наказание е елемент от система на "безкрайно наблюдение и контрол". Преди 200 години човек е екзекуцтиран, тъй като монархът няма възможност да наблюдава и контролира своите поданници. Модерната власт, от своя страна, имаща на разположение нови технологии, безкрайни документи, свързани с всеки един човек - наказва безлично, но за сметка на това сферата на наблюдението и контрола е прехвърлила отдавна териториите на затвора, болницата и лудницата, и е погълнала целия живот на гражданина.

"Паноптикумът на Бентам е архитектурната фигура на тази композиция. Неговият принцип е познат: по периферията - една сграда във формата на пръстен; в центъра - кула, пронизана от широки прозорци, които гледат към вътрешната страна на пръстена; периферната сграда е разделена на килии, всяка едно от които обхваща в дълбочина цялата сграда; килиите имат два прозореца - единият навътре, гледаш към прозорците на кулата; другият е обърнат навън и позволява на светлината да прониква изцяло килията. В такъв случай достатъчно е да се постави един надзирател в централната кула, а във всяка килия - да се затвори по един луд, болен, осъден, работник или ученик. По силата на насрещната светлина от кулата могат да се доловят - ясно откроени сред светлината - дребните силуети, затворени в килиите по периферията. Колкото клетки, толкова и малки театри, където всеки актьор е сам, съвършено индивидуализиран и постоянно видим. Паноптичният диспозитив устройва пространствени единици, които позволяват непрестанно да се вижда и тутакси да се разпознава. Принципът на карцера е преобърнат като цяло; или по-скоро преобърнати са неговите три функции - затваряне, лишаване от светлина и скриване; запазена е само първата, а останалите са премахнати. Пълната светлина и погледът на един надзирател залавят по-добре, отколкото мракът, който в крайна сметка закриля. Видимостта е клопка."

Мишел Фуко

Мишел Фуко (Michel Foucault) роден като Пол-Мишел Фуко (Paul-Michel Foucault) (1926-1984) - френски философ, социолог, историк, теоретик на културата, създател на теорията за “археология на знанието”. Създава първата във Франция катедра по психоанализа. Завежда катедрата по история на системите на мисленето,

Трудовете на Фуко в областта социалните науки, медицината, затворите, проблемите на лудостта и сексуалността го поставят сред най-влиятелните мислители на XX век.