ИПИ Библиотека

Световният бестселър на Стивън Хокинг „Кратка история на времето” се превърна в епохално събитие в историята на научната литература. Ангажиращият глас на автора й е едната причина, а другата са интригуващите теми, с които се занимава той: природата на пространство и времето, ролята на Бог в съзиданието, историята и бъдещето на Вселената. Но едновременно с това е истина, че през годините след публикуването й читателите многократно споделяха с професор Хокинг за трудностите при разбирането на някои от основните концепции в книгата.
Това е причината и съображението зад издаването на „По-кратка история на времето”: готовността на автора да направи съдържанието по-леснодостъпно за читателите, както и желанието старото издание да се осъвремени с последните научни наблюдения и открития.

Макар тази книга да е „по-кратка” в чисто литературен аспект, тя в действителност разширява големите теми в предишната. Вече ги няма чисто техническите концепции като математиката на хаотичните гранични условия. И обратно, темите, представляващи по-широк интерес, които в първоначалния си вид бяха донякъде по-трудни за проследяване, понеже бяха „разхвърляни” из книгата, сега са събрани в отделни самостоятелни глави, които включват относителността, изкривеното пространство и квантовата теория.
Тази реорганизация позволи на авторите да разширят областите от по-специален интерес и да отделят внимание на последните постижения на теорията на струните и вълнуващия прогрес в търсенето на всеобхватната, единна теория на всички физически взаимодействия. Подобно на предишните издания на книгата – но в още по-голяма степен, - „По-кратка история на времето” ще поведе онези, които не са учени, по пътя на вечното търсене на измъчващите ни тайни, скрити в сърцето на пространството и времето.
Трийсет и осем цветни илюстрации допълват текста и правят „По-кратка история на времето” вълнуващо допълнение със свое собствено място в научната литература.

Стивън Хокинг

Професор Стивън Уилям Хокинг (1942) е английски физик, до 2009 г. – Лукасов професор по математика на Кеймбриджския университет (пост, заеман и от Исак Нютон)^л

Стивън Хокинг се занимава основно с космология, квантова механика и теорията на струните. Хокинг е известен и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

През 1971, в заедно със сър Роджър Пенроуз, дава математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив. Двамата учени доказват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно, той е показал, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974 г., той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 г. той изказва предположението, че независимо от факта, че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-време, математическо доказателство за което е дадено през 1983 г. 

Професор Хокинг е носител на редица престижни награди, сред които Едингтонов медал; Наградата Хюгс на британкото Кралско общество; Златен медал на британското Кралско астрономическо общество; Наградата Волф за постижения в областта на физиката; Наградата Джулиъс Едгар Лилиънфилд на американското общество по физика.

Личен сайт: http://www.hawking.org.uk/

Ленард Млодинов

Ленард Млодинов е физик, преподавал в Калифорнийския технологически институт, сценарист на „Стар трек: Новото поколение” и автор на „Прозорецът на Евклид” (Euclid"s Window), „Дъгата на Файнман” (Feynman"s Rainbow), както и съавтор на поредицата за деца „Хлапетата от основно училище „Айнщайн” (The Kids of Einstein Elementary). 

Личен сайт: http://www.its.caltech.edu/~len/