ИПИ Библиотека

Предговор от автора

Сборът от общи черти на характера, наложени от средата и наследствеността на всички индивиди от даден народ, съставлява душата на този народ.
Тези характерни черти са много трайни, тъй като са потомствени, когато обаче, под различни влияния, определен брой хора се окажат събрани заедно в даден момент, наблюдението доказва, че към наследствените им характери се добавя цяла поредица от нови характери, понякога доста различни от тези на рода.
Техният сбор образува една колективна душа — могъща, но нетрайна.
Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак, никога толкова важна, колкото днес. Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделните хора, е една от характеристиките на настоящата епоха.

Нищо в този труд, чието първо издание се появи през 1895 г., не е променено. Изложените тук идеи, които тогава изглеждаха доста парадоксални, днес звучат класически. „Психология на тълпите“ беше преведена на много езици: английски, немски, испански, руски, шведски, чешки, полски, турски, арабски, японски и т.н.

"Издигането на народните класи до политическия живот, постепенното им превръщане в ръководни класи е една от най-изпъкващите характеристики на нашата преходна епоха. Това издигане всъщност не е белязано от всеобщото гласуване, чието влияние за дълго време бе толкова слабо и с доста проста насоченост в началото. Мощта на тълпите се роди първо от разпространението на някои бавно проникващи в умовете идеи, а след това — чрез постепенното обединяване на индивидите, довеждащо до реализирането на теоретични дотогава концепции. Обединяването позволи на тълпите да си изградят ако не много правилни, то поне доста устойчиви представи за собствените си интереси, както и да осъзнаят силата си. Те образуват синдикати, пред които всички власти капитулират, трудови борси, чиято цел, въпреки икономическите закони, е управлението на условията за работа и за заплащане. Изпращат в ръководните събрания представители, лишени от всякаква инициатива и независимост и сведени най-често до положение на говорители на избралите ги комитети.
Днешните изисквания на тълпите стават все по-ясни и стремежът им е да разрушават открай докрай обществото такова, каквото е, за да го доведат до онзи примитивен комунизъм, който е бил нормалното състояние на всички човешки групи преди зората на цивилизацията. Съкращаване на работното време, експроприация на мините, жп линиите, заводите и земята, поравно разпределение на продуктите, премахване на висшите класи в полза на народните класи и т.н. Такива са техните искания."

Густав Льобон (Гюстав Льо Бон)

Гюстав Льо Бон (1841 - 1931) е френскисоциален психолог, физик-аматьор, историк и социолог. Льо Бон получава научна степен по медицина. Създава доктрината за йерархията на расите. Критериите, които постановява, включват степента на способностите за разсъждения, силата на вниманието и владеенето на инстинктивните потребности. Сравнявайки например психичните характеристики на англосаксонците с тези на испаноговорещите, той намира, че англосаксонците ги превъзхождат във всяко отношение. Разработва и друга йерархия, която нарича йерархия на половете. В тази система животните, психично болните, социалистите, децата, дегенератите и примитивните народи се смятат ца малоценни същества. Убеден е, че поведението на хората в тълпата се различават съществено от индивидуалното човешко поведение. В тълпата съществува съвместност и единство на психиката, което може да се изрази като нетолерантност, неустоима сила или безотговорност. Действията на тълпите могат да са внезапни и екстремални; интелектуалните процеси са рудиментарни и механични. Това е една от няколкото теории за "груповата психика", които процъфтяват по това време.