ИПИ Библиотека

Това е най-човешкият разговор за книги, публикуван някога. Двама почти 80-годишни мъдреци, които нямат какво да губят, нито се борят за кариера или поклонници - ни съобщават истината за миналото, за настоящето и за бъдещето на най-старата медия - книгата.
Във време на агресивен профетизъм, на милитаристичен тип дебати и контра дебати, на гръмки дихотомични анализи и пазарни войни за облика на книгата трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, Еко, Кариер и Тонак пожелават цял свят да ги чуе: Това, което се случва днес, не е краят на книгата! И ни припомнят такива факти от генезиса и биографията й, че дори разколебаните да се съгласят: Мисията на гробарите на книгата - невъзможна. (Из предговора на доц. д-р Милена Цветкова към Умберто Еко, Жан-Клод Кариер “Това не е краят на книгите. Разговор с Жан-Филип дьо Тонак” )

"Българското издание е надградено с уникален справочен апарат, който отсъства във френския оригинал. На фона на онлайн изобилието, предлагаме една книга, която дава на читателя повече, отколкото му е нужно от една книга. Даваме повече ефективни ракурси за достъп, така че тази книга да стане първоизточник за многократни справки и приоритетен извор за аргументи и нови идеи.
Българското издание е надстроено с уникален паралингвистичен слой - дизайнерско решение го превърна в иновативна флипкнига (flipbook или кинеограф, изобретение на Джон Барнс Линет от 1868 г.). Във външното поле на страниците са заложени стоп-кадри, които при бързо прелистване пресъздават движеща се анимация. Сценарият включва 18 илюстрации, изобразяващи 18 фази в еволюцията на формите на книгата. Периодът покрива около 17 000 години битие на идеята за ""книга"" (от праисторията до днес), потвърдено и от събеседниците Еко, Кариер и Тонак. В края на изданието е поместено приложението "Еволюция на книгата в кадри" с опис на всяко изображение от flipbook анимацията. Целта на тази компресирана и визуализирана хроника на метаморфозите на книгата е да събуди интереса на още по-широк кръг читатели с демонстрация на неподражаемото свойство на Гутенберговата книга да комбинира визуални ефекти и традиционен печат, да надгражда информационните си пластове с допълнена реалност, да се самообогатява като медианосител. И пак да си остава книга, както "розата остава непокътната чрез името си" (Умберто Еко "Името на розата").
(Из предговора на доц. д-р Милена Цветкова към Умберто Еко, Жан-Клод Кариер “Това не е краят на книгите. Разговор с Жан-Филип дьо Тонак” )

Умберто Еко

Умберто Еко е роден на 05.01.1932 г. в Александрия, Италия. Започва да учи право, но по-късно се насочва към литературата и философията.

През 1954 г. защитава докторат по философия върху Тома Аквински, след което започва работа като редактор на културните програми на италианската държавна телевизия RAI, където работи до 1959 г. Оттогава до сега е колумнист в различни научни издания. Започва да чете лекции в Торинския университет през 1961, през 1964 г. започва работа в Миланския университет, през следващата година е избран за професор по визуални комуникации във Флоренция (до 1969 г.).

От 1971 г. е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Университета в Болоня, а от 1975 до сега е редовен професор в същия университет. От 1986 г. е директор на докторска програма по семиотика (Болоня), от 1989 г.  - директор на Международния център за семиотични и когнитивни изследвания.

От 1969 г. чете лекции като гост-професор в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и др. Умберто Еко е Doctor Honoris Causa на 23 университета, сред които е и Софийският (1990).

След издаването на първата си книга през 1956 "Il problema estetico in San Tommaso", Еко публикува повече от 20 самостоятелни книги, сред по-важните от които са романите "Il nome della rosa", 1980 ("Името на розата", 1985), "Pendolo di Foucault", 1988 ("Махалото на Фуко", 1992), "L'isola del giorno prima", 1994 ("Островът от предишния ден", 1997), "Baudolino", 2000 ("Баудолино", 2003), "La misteriosa fiamma della regina Loana" (2004), и изследванията "Sviluppo dell'estetico medievale" (1959), "Le poetiche di Joyce: dalla "summa" al "Finnegans Wake" (1966), "I limiti dell'interpretazione" (1990), "Interpretation and Overinterpretation", 1992 (Интерпретация и свръхинтерпретация, 1997), "Six Walks in the Fictional Woods" (1994), "The Search for the Perfect Language" (1995), "Serendipities: Language & Lunacy" (1998), "Experiences in Translation" (2000), "On Literature" (2004). Други работи на Еко са "Opera aperta" (1962), "La struttura assente" (1968), "Trattato di semiotica generale", 1975 ("Трактат по обща семиотика", 1993), "The Role of the Reader: Explorations in the Semiotics of Texts" (1979), "Semiotics and the Philosophy of Language", 1984 ("Семиотика и философия на езика", 1993) и др. Автор е на "Cinque scritti morali", 1997 ("Пет морални есета", 1999), "Come si fa una tesi di laurea", 1977 ("Как се пише дипломна работа", 1999), редактор и съставител на редица научни издания.

Умберто Еко сътрудничи на програми на ЮНЕСКО, Fondation Europeenne de la Culture и др., носител е на множество международни награди.

Личен сайт: http://www.umbertoeco.com/en/

Жан-Клод Кариер

Жан-Клод Кариер е френски сценарист, писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер”, по собственото му определение. Запален колекционер на книги – притежава лична библиотека с 30 000 тома, от които 2000 старинни издания.

Роден е на 17 септември 1931 г. в семейство на винопроизводители, в чийто дом няма нито една книга. Но още петгодишен прочита „Приказки и легенди на Индия” и увлечението му по индийския епос остава до днес. След бакалавърска и магистърска степен по история изоставя призванието си на историк заради рисуването и писането.

През 1957 г. публикува първия си роман „Lizard“ и се среща с кинорежисьора Пиер Етекс, с когото прави първите си стъпки в аудиовизуалното изкуство като съавтор на късометражни и игрални филми. Неговото сътрудничество с Луис Бунюел продължава през последните деветнайсет години до смъртта на големия режисьор. В същото време Кариер продължава кариерата си като драматург и адаптатор за филмите на режисьорите Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Жан-Клод Кариер е сценарист на 135 филма в периода1961–2012 г., сред които „Този неясен обект на желанието“ (1977); „Хусар на покрива“ (1995); „Тенекиеният барабан“ (1979), „Призраците на Гоя“ (2007), „Завръщането на Казанова“ (по романа на Артур Шницлер) и др. Кариер е прочут и с адаптирането на литературни произведения като „Сирано дьо Бержерак“ и „Непоносимата лекота на битието“. Филмовата му биография включва 10 награди (включително Оскар) и 12 номинации.

Жан-Клод Кариер е автор и на романи, статии, пиеси, стихове, както и на световноизвестния „Речник на глупостта и погрешните преценки“. Редица от неговите издания вече са библиографска рядкост.

Жан-Филип дьо Тонак

Жан-Филип дьо Тонак е френски журналист, редактор и писател. Автор е на популярната книга „Глупците като мъдреци, гръцки и римски сцени“ с Роже-Пол Дроа, на „Универсален речник на хляба“ и на книга за Боб Марли. Редактор е на енциклопедията „Смъртта и безсмъртието“. Най-новата му книга е посветена на катарите.