ИПИ Библиотека

Книгата анализира социалната вграденост на икономическото действие върху примера на дребното предприемачество в България (1998-2008).
Анализът се основава на девет количествени и качествени социологически проучвания. Изследването се фокусира върху начина, по който социалните структури на пазарите формират рационалността, мотивацията и етиката на предприемаческото действие.
Социалните структури на пазара са концептуализирани чрез социалните отношения, системите от вярвания и икономическите институции, които създават социалния контекст на мрежовата, културната и институционалната вграденост на действието.
Развива се интегриран теоретичен подход като синергия между мрежовия, културалисткия и новия институционалистки подходи в съвременната икономическа социология. Според централната изследователска теза отсъства един единствен легитимен модел на предприемаческо действие в България.
В зависимост от нивата и специфичността на множествената социална вграденост, в постсоциалистическия капитализъм могат да се открият смесени модели на предприемаческо действие, които са социално легитимни. Те варират между максимизация на печалбата и потреблението, търсенето на печалба и рента, предприемачеството като възможност и необходимост. Двойствеността се извежда като типична характеристика на постсоциалистическото дребно предприемачество.

Книгата е дарение от Университетското издателство "Св. Климент Охридски".

Мотивацията и етиката на предприемаческото действие могат също по различен начин да бъдат „захранвани“ от социалните структури. Мотивацията е представена в опозицията „теглещи – тласкащи” фактори и конкретна изследователска задача е да се проучи легитимността на двата типа мотивация на предприемаческото действие на дребния собственик в съвременните български условия. Теглещите сили се асоциират с очакваната перспектива за подобрение на положението като предприемач. Тласкащите сили се обвързват с неудовлетвореност от текущата работа или позиция, която създава принуда за промяна на положението. Това разграничение става критерий за дефиниране на два основни типа предприемачество: като улавяне на възможност и като принуда (opportunity vs. necessity entrepreneurship) (Reynolds et al. 2002). Извъникономическите мотиви като желанието за независимост, власт, успех, престиж и вътрешно удовлетворение от постигнатото са теглещи сили, индициращи, че печалбата може да не е самоцел, а мяра за постигнат успех. Като се има предвид, че дребните собственици представляват основата на всяка капиталистическа икономика, то въпросът за това, кой от разгледаните типове мотивация печели легитимност, може да служи за критерий за степента на установяване на капитализма като социален ред.

Таня Чавдарова

Доц. д-р Таня Бойчева Чавдарова е преподавател в катедра „Социология” във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя води курсове по икономическа социология; социология на пазарите; социология на предприемачеството; неформална икономика. Член е на Хумболтовия съюз в България.

Автор е на книгата „Неформалната икономика” (2001), съредактор на сборника Markets as Networks (2010), съставител на антологията „Икономика и социология. Американската икономическа социология след 1970” (1999).