ИПИ Библиотека

Енциклопедията разказва накратко над 1200 истории на личности, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си и често са превръщали дори своята лична загуба в дарителски жест. Това са общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които си приличат в едно – в увереността, че с техните дарения ще бъде изградена една модерна страна. Част от тях са известни, повечето обаче са непознати за широката публика. Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители – с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.
Това е първото издание, което обобщава в близо 1000 страници историята на дарителството в България от 1878 – 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.
Автори на статиите в изданието са проф. д.и.н. Веска Николова (ИИИ-БАН), доц. д-р Росица Стоянова (ИИИ-БАН), Цветана Величкова (НА-БАН), д-р Милена Тодоракова (ДА „Архиви“), д-р Калинка Анчова (ЦДА), проф. д.и.н Тодор Петров (ВА „Г.С. Раковски“), Дивна Гоцева (ИИИ-БАН).

Димитър Ценов – човекът, който избра за свой наследник държавата

Димитър Апостолов Ценов (1852-1932) е търговец и предприемач, роден в Свищов.
Завещава цялото си имущество, пари, личната си библиотека на държавата. По изчисления от 30-те години на XX в. става дума за обща стойност около 40 млн. лева, което прави Димитър Ценов един от най-големите дарители в история ни.
„Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“, пише той в завещанието си.
Първоначално Димитър Ценов работи като чиновник в румънските държавни железници и предприемач при изграждането на жп линии.
По-късно се отдава на търговска дейност – внася строителни материали, метали, селскостопански инвентар, като търгува с Виена, Лайпциг, Бон, Лондон.
През 90-те години на XIX в. проектира изграждането на петролна рафинерия край Бургас.
През 1907 г. получава от правителството концесия за строежа на фабрика за цимент край Златна Панега. Участва като акционер в дружеството София – Мездра – Видин.
Народен представител е в ІV Велико Народно събрание.
Натрупва солидно състояние и активно се занимава с благотворителна дейност. Подпомага бедни семейства, дава средства на сираци от войните, подпомага с пари учебни заведения и културни дружества, сиропиталища и Червения кръст.
На 1 септември 1912 г. той прави свой наследник българската държава, като й завещава всичките си движими и недвижими имоти, пари, ценни книжа, в български и чужди банки, както и къщи и дворни места в София.
Желанието му е от дарителски фонд на негово име да бъде създаден университет, в който да се изучават търговски и финансови науки, банково и застрахователно дело.
В далечната 1912 г. Димитър Ценов е убеден, че търговията и търговското съсловие „ако успее то да се постави на висотата, която му подобава, ще има решающе значение в съдбата на родината ни“.
Така през 1936 г. се създава Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.
На 21 май 1932 г. в София, след дълго боледуване, Димитър Ценов умира. Погребан е в Свищов, в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ с големи почести, израз на благодарността и признателността на неговите съграждани за стореното от него.

Веска Николова

проф. Веска Николова, д.и.н. е родена през 1942 г. в Казанлък. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това е редовен аспирант в Института по история, БАН. Дисертацията й е на тема „“Народната партия 1894–1920 г. или българският консерватизъм”. Нейните научни интереси са в областта на политическата система, партийна система, партии, политически идеи, благотворителност и дарителство.

Росица Стоянова

доц. д-р Росица Стоянова е родена в Бургас през 1958 г. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски” (1980). Редовен аспирант е в Института по история на БАН (1984-1987), а през 1990 г. защитава дисертация и получава научната степен кандидат на историческите науки. От 2004 г. работи в Института за исторически изследвания към БАН. Научните й интереси са в областта на история на политическите партии в България; политическа система; история на институциите; развитие на кооперацията; история на благотворителността - организации, законодателство, практики, имена; обществено подпомагане и социална политика.